„Връщане във времето“ – едно от най-ценните свидетелства на предвоенните години

Георги Цанков Стремя се да препоръчвам книги, които наистина възприемам като явления. Започвам с „Връщане във времето“ от Георги хаджи Петров. Творбата е определена от автора като „исторически полуроман“, а краткото му обяснение на това, което ни предстои да прочетем е „Отключени“ швейцарско-германски спомени – от съдбовното четвърто десетилетие, прелюдия на Втората световна война“. Струва ми се, че е изключително важно в нашето тревожно време да си...

Повече

Извечният копнеж по свобода на българина, който никога не му позволиха

Елена Стойчева Непоклатимият национален дух е факторът, който мотивира неведнъж героизма и готовността за саможертва на българския народ и той се хвърля без страх в тежки и предизвестени битки с многократно превъзхождащ го противник, за да извоюва сам собствената си свобода. Резултатите са печални. Само добросъвестното перо на някои писатели довежда до нас истините за славните времена от българската история. Писателят Любен Петков наистина...

Повече

За скритите смисли на червеното в книгата на Живка Иванова – „Pompeii red”

Ирен Петрова Знаете ли кое е едно от нещата, които задължително трябва да направите, ако пътувате до Италия, освен да посетите Колизеума, фонтан ди Треви, да минете по Канале гранде или да влезете в катедралата „Санта Мария дел Фиоре”? Задължително трябва да видите с очите си какво значи Pompeii red. Помпейското червено е специфичен цвят, известен още от Римската епоха. Той присъства в древните стенописи, открити в...

Повече

Усмивки и тъга в „Призрачните къщи“

Да кажеш за Мина Кръстева само, че е творец, е все едно да кажеш за Уилям Шекспир само, че е автор. Или за Леонардо да Винчи само, че е художник. Или за „Мона Лиза” само, че е картина. Или за „Бийтълс” само, че са музиканти. Може би за Мина Кръстева най-точно е да се каже, че е писател. Дрън-дрън, веднага ще възрази някой, че кой днес не...

Повече

Ескизи към потрети на писатели

"Ескизи към портрети на писатели" на Роза Боянова е книга Мнемозина, посветена на литературната Мнемозина в митологично-божествените й смисли: памет за словото, за поета (писателя) и неговия дар, за сакралното творческо време. В тази митологичност е положена и композиционната рамка - в началото са ореолните, профетични текстове за Иван Пейчев (с „царствена осанка“) и за Христо Фотев („обичаният от мен поет), а в края - „Митичните птици“ от литературното студио...

Повече

СВЕТЪЛ ДЪЖД ОТ МЕТАФОРИ

Деньо Денев Класикът на американската литература Карл Сандбърг е дал девет определения на поезията. Неговото определение номер 4 гласи: „Поезията е небе, притъмняло от ятата на отлитащи диви патици.“ Българската поетеса Милка Стоянова, която е дъщеря на морето и венчана за родния си град Бургас, отива още по-напред, като ни доверява “Езикът на птиците“. Така тя е озаглавила новата си поетическа книга. Като жанр творбата е изящна...

Повече

„Хотелът на спомените“ – най-силното литературно пресъздаване на фалшивия преход

Георги Цанков Първият ми сблъсък с автора беше по отношение на внушението му, че в нашата литература и в мисленето ни има нещо провинциално. Беше го написал на страницата си, а аз веднага му отговорих, че не ценим достатъчно литературата на българската политическа емиграция, че продължаваме да се правим, че не съществуват прозренията на Константин Кацаров в „60 години живяна история“, „Светът от вчера“ и „Проиграната победа“,...

Повече

„Шепоти“ изгражда покриви за тишината

Калоян Христов Несъмнено в дебютната книга на Полина-Десислава Батешкова присъства усещането за един вглъбен поглед, който неспокойно търси отговори, но и дава отговори чрез тишината. Стиховете изпълват съзнанието с различни асоциации, отнасящи се към урбанистичното пространство. Именно градът е елементът от книгата, който привлича към себе си сетивността на обитателите. Едновременното присъствие и отсъствие в града, едновременното присъствие и отсъствие на града провокират размисли...

Повече

Поезията на Рада Александрова – мост към другия човек

Намирам за напълно формална необходимостта някому да бъде препоръчвана поезията на Рада Александрова. Рада вече е жив класик. В съвременната литература тя присъства до Иван Цанев, Екатерина Йосифова и други творци, които съчетаха интимната уязвимост с гражданската горчивина. Но нейната поетика излъчва „прекрасна яснота“ – такава, каквато я познаваме от модерното усилие за открояване на материалния свят, за прецизното му назоваване, за пластичното възсъздаване...

Повече