Тук камъните с форма на сърца са способни да творят чудеса във всекидневния живот на човека, който в стремежа си към щастие често пъти прави грешки, нарушава хармонията и е неспособен да задържи радостта.
Това са разкази за дивата природа, те се опитват да ни представят онова, което така или иначе е пред очите ни, но обикновено не го виждаме
Разказаното в нея е провокирано от личната история на писателя – второ поколение емигрант – и срещите му с образи и имена от близкото минало, дръзнали да потърсят път към светлата част на живота, вместо да служат на малодушието, лъжата и насилието.
Едно от определенията на самият автор за „Строфи на кръвта“ е: „Тридесет и три годишно емигрантство и едно посягане към Витоша и сенките ѝ. Автобиографичен роман с елементи на документална проза. Сюжет – като пребродване. Америка, репери на света, търсене, което не успява да назове себе си. Опит да продължа (разбира се в друг тон и с друга палитра) писаното от Атанас Славов в книгата му „С трева обрасли“. Родът е „revisited”, сенките са пренесени – второ – трето поколение емигранти. С българския си език, с българския си сън, с българските си стихове. С тази отговорност пред предците и „кръвта“, които могат, трябва и ще бъдат пренесени. Поетични разсичания. Просеки на за(въз)връщане.“
Това е едно от най-внушителните и пищни издания, видели печат у нас през последната година. Едно голямо завръщане на класически персонаж, любимец на мнозина. Енигматичен и магнетичен герой, който си съперничи по популярност с Шерлок Холмс, Eркюл Поаро, мис Марпъл и Филип Марлоу. С други думи – истинска икона на криминалния жанр.
Въпреки че е предназначен за деца, от романа могат да си припомнят стойностни неща и големите, поизгубили усета си към изконните ценности в човешкото общуване.
Ким и Карл ни повеждат на път. Те ще се сблъскат с небивали чудеса и ще станат свидетели на невероятни гледки, които споделят и с нас, читателите. И както често става, самото пътуване се оказва далеч по-важно от крайната дестинация.
„Пикник! Представете си гора, междуселски път, полянка. Автомобилът се отбива от междуселския път на полянката, от автомобила слизат младежи, които свалят бутилки, кошници с храна, момичета, транзистори, фото– и кинокамери… Палят огън, разпъват палатки, пускат музика. А на сутринта си заминават. Зверовете, птиците и насекомите, които цяла нощ с ужас са наблюдавали случилото се, изпълзяват от своите скривалища. И какво виждат?“
