25 ян.
Рецензии

Проф. Михаил Неделчев за романа „Вътрешната стая”

Поздравявам домакините за избора им да поканят на Влайковите тържества Керана Ангелова. Тя е една от най-добрите писателки в рамките на Сдружение на българските писатели, на което имам честта да съм председател и в което членуват над 250 писатели. Керана получи не само наградата на читателската аудитория на конкурса “ВИК”, но и наградата на Сдружението „Белетристична книга на годината” за книгата си “Елада Пиньо и времето”. Последната й книга, която ни е събрала...

Повече

25 ян.
Рецензии

Митко Новков за „Вътрешната стая” на Керана Ангелова

При наградите най-малко участие има литературата. Уплашиха се от думите, от словото, от това, че няма да могат да го предадат. Прозата на Керана е поезия, тя звучи и „Вътрешната стая” се аналогизира с душата. След нейното четене ти самият се превръщаш в струна и започваш да звучиш. „Бурята Керана”. Книгата й стряска като „Бурята” на Шекспир. Героите разказват за себе си и този разказ е като прогноза на времето. Човек си казва бреееееееееееее –...

Повече

25 ян.
Рецензии

Тъмната светлина на Теодор Рьотке

Автор на десет поетични сборника, носител на наградата Пулицър за поезия (1954 г)  и на годишната национална наградa за поезия ( за 1959 г. и за 1965 г.), поставян в десетката на големите американски поети на 20-ти век, Теодор Рьотке е от най-вдъхновяващите класици - вълнувал света приживе и останал търсен автор и след смъртта си (1963 г.). Един непознат на българската публика автор, който ще бъде харесан от всички, готови да...

Повече

25 ян.
Рецензии

Theodore Roethke’s Dark Light

The author of ten poetry collections, winner of the Pulitzer Prize for Poetry (1954) and the annual national prize for poetry (in 1959 and 1965), placed in the top ten major American poets of the 20th century, Theodore Roethke is among the most inspiring classics - he excited the world with his poetry in his lifetime and still provokes the readers’ interest after his death (1963). An author, not popular with the...

Повече

27 юли
Рецензии

Карастоянов за „Пушачът“

Драги Георги, Изчетох (бавно и внимателно, но и с голямо удоволствие) „Пушачът”. Ти знаеш колко харесах навремето „Киноманът” ти – е, сега изпитах точно същото с този роман. Преди всичко си го конструирал чудесно: тези няколко панела, които спокойно могат да съществуват и самостоятелно, са скрепени добре не само с имената на действащите лица, не само и с основната тема за цигарата като символ на свободолюбието, но и с езика. Всъщност основно с езика....

Повече

27 юли
Рецензии

Керана Ангелова за „Пушачът“

Харуки Мураками е категоричен: „Светът, в който живеем, е антиутопия”. В българската литература антиутопията заема все по-предни позиции заради възможностите на жанра да пресътворява дефективния модел на действителността – социална, политическа и пр. – в гореща сатира. Един от главните герои в романа „Пушачът” се казва Бойо Емилов. Това „преобърнато” име още в първото изречение отключва една от сюжетните линии на романа – чрез пародията в комична светлина е представена ситуацията със забраната на...

Повече

27 юли
Рецензии

Неизбежният драматизъм на преживяното

За новия роман на Георги Николов "Пушачът" Наскоро Георги Николов зарадва своите почитатели с нов роман – „Пушачът”. Увлекателен разказ, в който оживяват герои, чиито съдби са сложно преплетени в тяхното минало и в тяхното настояще. Етикирането на романа като антиутопия не е съвсем точно в жанровия смисъл на понятието. Противното би означавало да се пренебрегнат интригуващи сюжетни нишки извън основната линия, а именно неистовата битка на една гротескна институция (и гротескни личности) в...

Повече

«‹789