Николай Искъров е автор на стихосбирките „Далече от снега“ (1976 г.), „Пясъци“ (1980 г.), „Цяр за цар“ (стихотворения за деца, 1989 г.), „Нима“ (1990 г.), „Стихове“ (избрана поезия, 1995 г.), „Блус в зелено“ (избрана поезия, 2001 г.) и „Скитникът на моята душа“ (събрана поезия, 2019 г.).

Носител е на националните литературни награди „Димчо Дебелянов“ (1976 г.), „Цветан Зангов“ (1976 г.), „Сливенски огньове“ (1976 г.), „1300 години България“ (1981 г.), „Атанас Манчев“ (1985 г.), „Пегас“ (1995 г.) и „Златен Пегас“ (2008 г., посмъртно), както и на литературни награди на гр. Бургас (1977 и 1980 г.).

„Той бе дете на Свищов, но бе осиновен от Бургас – градът, в който Николай стана и остана Поет. При това в знаменитата атмосфера и вълшебния въздух на по-големия му събрат Христо Фотев, с когото бяха неразделни съратници, макар много различни. Друг на мястото на Искъров би останал в магнетичното поле на Фотев, би се превърнал в негов подражател, но поетичният му характер се оказа по-силен от притегателната мощ на магьосника Фотев.“ Румен Леонидов

„Поезията на Николай Искъров е важен знак за моралното и естетическото състояние на българската поезия в последните години на XX век и образованата публика трябва да си я припомни. Младите хора в България трябва да имат достъп до силните имена на съвременната българска литература.” Марин Бодаков