Ненко Генов
Изд. „Знаци“ ни запознава с един литературен герой, който точно като Карлсон живее в къщичка на покрива, но като характер пък напомня доста повече на Дребосъчето. Мо е едно сърцато малко момче, което дели скромния си дом (и най-вече – ваната!) със своя верен приятел, миниатюрния хипопотам Хипопо. „Мо, момчето, което живееше на покрива на един небостъргач“ от Детелин Вълков е фантасмагорично-сериозен детски роман, стилно илюстрован от художничката Ирина Василева. Фантасмагоричен, тъй като в него се случват какви ли не небивали случки и детското въображение играе ключова роля. И сериозен, защото се бори срещу повърхностното, пошлото и злободневното.
Въпреки че е предназначен за деца, от романа могат да си припомнят стойностни неща и големите, поизгубили усета си към изконните ценности в човешкото общуване.
Къщичката на Мо е на покрива на един небостъргач, закачливо кръстен „Носът на Пинокио“. Значи ли това, че… колкото повече лъжеш, с толкова по-високи небостъргачи се сдобиваш? Сградата е на цели 99 етажа, обитавани от какви ли не помпозни, богати личности, а собственикът на тази величествена стъклена кула е не само богат и изискан, но и изключително взискателен. В крайна сметка, Мо е НАД тези неща! (Та нали живее на покрива?!)
Момченцето прекарва дните си като мияч на прозорци. В компанията на Хипопо, Мо кръстосва фасадата на сградата със своя специален асансьор и се грижи по стъклата да не остава дори петънце. Въпреки, че някои стъкла се оказват дефектни, с фабрични „петънца“ и в никакъв случай не могат да бъдат излъскани до блясък, което навлича неприятности на нашия герой…
Ето обаче, че се задава голямо събитие – престижен конкурс за миячи на прозорци. Би било подобаващо именно „Носът на Пинокио“ да спечели, нали? Най-добре е Мо да запретне ръкави! Но вместо конкуренция и усилия в името на суетата, Мо се посвещава на куп чудни приключения, в които е замесена и една прекрасна принцеса!
Още за книгата: https://znaci-bg.com/shop/mo-momcheto-koeto-zhiveeshe-na-pokriva-na-edin-nebostargach/