Рецензии

Усмивки и тъга в „Призрачните къщи“

Да кажеш за Мина Кръстева само, че е творец, е все едно да кажеш за Уилям Шекспир само, че е автор. Или за Леонардо да Винчи само, че е художник. Или за „Мона Лиза” само, че е картина. Или за „Бийтълс” само, че са музиканти.

Може би за Мина Кръстева най-точно е да се каже, че е писател. Дрън-дрън, веднага ще възрази някой, че кой днес не е писател, в България всеки пише. Това наистина е вярно, но с едно уточнение: писател е не който пише, а когото четат. Затова Министерството на здравеопазването трябва да предупреждава:

 „Четенето на произведения от Мина Кръстева води до неизлечимо пристрастяване!”

Аз съм пример за клиничен случай – не само, че съм доживотно пристрастен към нейното творчество, но и изобщо не желая да се разстрастявам. Разбира се, моето мнение е субективно, особено като знаем, че ще срещнеш много повече хора с еднакъв вкус в ресторантите, отколкото в книжарниците,  библиотеките и премиерите на книги. Аз обаче от години имам късмета да познавам Мина Кръстева не само като човек, но и като изящна и чувствена поетеса.

Винаги съм оставал изумен от това, че тя съумява да прави поезия понякога дори и от най-безцветните делнични неща. И то не с някакви банални злободневни рими, а да сътворява истинска поезия. За което скромно казва, сякаш несъмненият й талант се нуждае от извинение, че дори и за лошите неща трябва да се пишат хубави стихове. Да, така е, обаче кой го може? А Мина Кръстева го прави наистина неповторимо.

Но за да съм до край честен, не мога да скрия: колкото и да й се възхищавам като на творец, трябва да призная, че Мина Кръстева не може да бъде пример, за разлика от мнозина днешни автори. Които могат да служат като образец – за това как не бива да се пише. Понеже, за разлика от стихоплетците, Мина Кръстева не е поетеса, а е гейзер на поезия. Естествен и уникален. Но не само на поезия.

От няколко години насам тя изненада и зарадва нас, своите читатели, като навлезе в полето на белетристиката. Началото беше положено със сборника от разкази „В ъгъла на кафене „Реалити”, последваха романите „Разпилени надежди” и „Градежът” – белетризирана биография на майстор Кольо Фичето.

С разказаните в сборника „Призрачните къщи” истории Мина Кръстева ненатрапчиво внушава, че умът ни помага да се смеем, а смехът пък ни помага да поумнеем. Книгата е едно топло, слънчево припомняне за отминали времена, непознати за поколението след демократичните промени, описани с обич, със съпричастие, с поетичност и с човеколюбив, незлоблив, благ, погалващ хумор. Хумор, който разкрива сериозната страна на глупавите неща и глупавата на сериозните.  

В сборника става дума не само за къщи, но преди всичко за хора, за техните преживявания, за войни, за човешки съдби, за свадливи съседки и грижовна учителка, за палави селянки и привлекателен, но свенлив доктор, за /не/случайна изневяра, за магарета, писани каручки и селски зевзеци, за попа и селската крадла, за някогашните черти на циганския етнос, за прането на реката, за това как се прави селски сапун, за вкуса на някогашния домашен хляб и печеното агне, за селски панаири и събори, за народни обичаи… за един отдавна отминал и все  повече избледняващ в спомените свят. В днешния свят мнозина се разтоварват с алкохол или дрога от различните проблеми, но Мина Кръстева ни предлага нещо много по-здравословно като терапия – разтоварване с усмивка.

Някой, който мери изкуството на око, може да се усъмни в качествата на предлаганата в сборника проза, като язвително отбележи, че книгата е много тънка. Този писател обаче, който има какво да каже, може да си позволи да бъде кратък. Понеже краткостта е резултат от умствената работа на писателя, разчитащ на умствената работа на читателя. А и нима дълбочината на дадена книга се измерва с нейната дебелина? Затова Мина Кръстева винаги се ръководи от един неразбираем за графоманите принцип: по-добре е читателите да се питат – защо пиша толкова малко, отколкото да се питат – защо изобщо пиша.

Изкуството е субективен, но неотменен факт: то съществува, независимо, че едни хора не го харесват, други  не го разбират, а някои напълно го отричат. Вие обаче, които сега държите прекрасно оформеното от художника Стайо Гарноев фино томче в ръцете си, сте ценители на изкуството, затова ви пожелавам приятно наслаждение с историите от „Призрачните къщи” . Прочетеното ще ви убеди, че от изкуството има смисъл, когато то е по-истинско от действителността. Вие ще се запознаете не само с творецът Мина Кръстева, а чрез книгата ще усетите истинската поетична проза, ще усетите усмивката и тъгата, ще усетите пролетта, ще усетите нежността, ще усетите споделянето, ще усетите еротиката, ще усетите любовта, ще усетите сливането, ще усетите изгрева, ще усетите живота.

Мина Кръстева ще ви предложи един живот без залези.

Живот само от изгреви.

Пригответе се за пир.

За чувствено-естетски пир.

За пир на душата.

Приятно четене!

                                                 Сергей Трайков – писател             

Вашият коментар