Автори, Рецензии

„Шепоти“ изгражда покриви за тишината

Калоян Христов

Несъмнено в дебютната книга на Полина-Десислава Батешкова присъства усещането за един вглъбен поглед, който неспокойно търси отговори, но и дава отговори чрез тишината.

Стиховете изпълват съзнанието с различни асоциации, отнасящи се към урбанистичното пространство. Именно градът е елементът от книгата, който привлича към себе си сетивността на обитателите. Едновременното присъствие и отсъствие в града, едновременното присъствие и отсъствие на града провокират размисли относно времето. Какво е времето в „Шепоти“? Спряло, динамично, спиращо, преосмислено, замислено? Времето сякаш е приковано между стените, то се плъзга по паважа заедно с хората. Безмълвният паваж, върху който, в началото на книгата, вървят хората и който все толкова мълчаливо ги поглъща заедно с всичко останало – времето, самотата, спомените, солените сълзи.

„Шепоти“ е книга, която изгражда покриви за тези, които желаят да чуят тишината и да я разберат.

Вашият коментар