Конкурс "Непознати улици"

Мария Мутафчиева-Мери:

Националният поетичен конкурс „Непознати улици“ има своите открития

И след нас идват талантливи хора, да се опитаме да ги опазим

– Как точно се роди идеята за Националния поетичен конкурс „Непознати улици“ и колко време съществува?

През 2012-та година издадох своите собствени стихове, поместени в малка, красива книга с името на най-популярната песен на групата „Мери Бойс Бенд“ – „Непознати улици“. Може би никога нямаше да направя тази стъпка, ако не беше Румяна Емануилиду – журналист и издател, публицист и по това време главен редактор на бургаските вестници „Черноморски фар“ и „Фактор“. Тя ме познава отдавна, още от тийнейджърската ми възраст. Тогава учех в Математическата гимназия, свирех на пиано, пишех и помагах с интервюта за младежкото предаване в Радио „Бургас“. По-голямата част от стиховете в книжката „Непознати улици“ са именно от ученическите ми години, от горните класове на гимназията. Момичето, с което седяхме на един чин и бяхме най-близки тогава – Милена Андонова, през 2012-та бе директор на Английската гимназия в Бургас.

Спомням си много точно как аз, Румяна и Милена се радвахме на моята книжка и как спонтанно решихме да създадем Национален поетичен конкурс за ученици от 7-ми до 12-ти клас. Бяхме сигурни, че и съвременните деца са изкушени от поезията, че много от тях вече вървят по „непознатите улици“ на творчеството.

По това време в Английската гимназия в Бургас имаше изключително силен поетичен кръжок, бургаската преса също публикуваше редовно стиховете на млади поети и ученици. Знаехме за съществуването на много поетични школи за деца към читалища и училища от цялата страна. Водени бяхме единствено от желанието да открием таланти, да им подадем ръка, а също от обичта към българския език и поетичното творчеството, както и от чисто човешкото любопитство да разберем какво мислят младите хора, какво ги вълнува, в какво вярват, за какво пишат днес?

Оставаше само да ги поканим да споделят мислите си с нас! С административната част на конкурса се зае Милена Андонова, Румяна Емануилиду беше нашият вестоносец, а аз – душата на компанията… Решихме, че конкурсът трябва да е в две възрастови категории (от 7-ми до 9-ти и от 10-ти до 12-ти кл.), защото човек се променя изключително много в този житейски период. Всеки участваше под псевдоним, трябваше да изпрати по три свои стихотворения, за да добием по-пълна представа от творчеството и езиковата му култура и за да му дадем шанса да ни впечатли със собствения си подбор, разбира се.

Първото издание на Националния поетичен конкурс „Непознати улици“ се проведе още през есента на 2012 при изключителен успех. Продължихме и в следващите шест години.

– Каква е равносметката, която правите към днешна дата за конкурса – за себе си, за участниците в него и за съвременната млада поезия и музика въобще?

Изключително щастлива съм, че създадохме този конкурс! Всяка година очаквах с нетърпение да се срещна с децата и техните идеи. Наричах ги „бъдещето на България“ и аз наистина вярвам, че са нашето бъдеще – умни, талантливи и красиви млади хора, откриватели, новатори, истински авангард. Продължавам да поддържам контакт с някои от „откритията“ на „Непознати улици“ и искрено им се радвам, наслаждавам се как вървят през живота с устрем и лекота.

Съвременната поезия умее да те изненада с неочакван край, успява да те извади извън зоната ти на комфорт, да те разплаче и разтърси, да те разсмее… Имахме истински „бисери“ сред талантите – момиче, което пишеше под името и от позицията на момче, момче от турски произход, което бе с най-силен поетичен заряд сред участниците в годината, в която се яви, но не притежаваше необходимата лексика на български, за да „защити“ наистина уникалния си талант… Имахме дори опит участник да ни излъже, изпращайки ни стихове на Пърси Биш Шели от свое име…

В съвременната поезия, както и в музиката, идва ново поколение, изпълнено с идеи и желание да ни покори и очарова. Младите хора имат качества, само трябва да им обърнем внимание, да ги насърчим и да им създадем условия да се развиват.

– С какво бихте искали младите хора да запомнят този конкурс?

Най-много от всичко искам децата да запомнят този конкурс, участниците в него да се сещат всеки път с вълнение, че са били част от нещо истинско, спонтанно и чисто. И, въпреки че изкуството не е състезание, ще ми се всички участници да са успели да съпоставят себе си и собствените си теми и умения с качествата и идеите на съвременниците си, да са успели да си „сверят часовника“. Смисълът на всеки конкурс е точно в това – да разбереш повече за себе си и другите, да намериш нови посоки, да поработиш върху някои несъвършенства, да се развиваш…

Националният поетичен конкурс „Непознати улици“ имаше своите „открития“ през годините в лицето на: Виктория Маринова от Бургас, Златена Божкова от Добрич, Мартина Друмева от Сливен, Георги Георгиев от Бургас, Денис Олегов от София, Дафин Козарев от Русе, Цветелина Йовчева от Бургас, Ивет Димитрова от Казанлък, Християн Трифонов от Троян, Кристина Димова от Казанлък, Десислава Кирязова от Бургас, Димитър Драганов от Стралджа…

-А какво се случва с песента „Непознати улици“, дала името на конкурса? Продължават да я пеят и новите поколения – какво й дава такъв дълъг живот?

Песента „Непознати улици“ е моята гордост. Не само защото аз съм я написала и изпяла, а защото имаше шанса да се появи в точното време и място, успя да стане и остане истински хит в България. Отдавна съм я оставила да „живее“ собствен живот. Мисля, че успях да се разгранича от нея още през лятото на 2001-ва, когато звучеше и я чувах отвсякъде… После, всяка година, на всеки първи учебен ден приятели от цялата страна ми се обаждаха, че и училището в техния квартал открива новата учебна година с „Непознати улици“, изпълнена от дете, вокална група или училищен оркестър… Вечер си изключвах телефона, защото звънеше до малките часове да ме извести, че някъде, в някой пиано бар някой изпълнява песента… За първи път влезе в учебник по музика през 2008-ма, а днес вече е в четири учебника по музика. Приятели ми казаха, че децата им я изучават и в детската градина… Най-голямото признание за една песен е тя да бъде пята, хората да я обичат и да я пеят, да откриват себе си в нея, да я приемат като своя. Изключително благодарна съм за тази обич, благодарна съм на всеки, който излъчва песента и дава възможност тя да звучи, да достигне до нови хора!

– Какво отбелязва времето за групата „Мери Бойс Бенд“ в последните години?

Мери Бойс Бенд стана на 25. С вълнение помним първото си участие през далечната 1995-а на единствената тогава музикална сцена в София – прочутия Кънтри клуб. Днес, след многобройни концерти, срещи с почитатели, музикални изяви, албуми, награди и песните „Непознати улици“, „Дългият път към дома“ и „Слънчогледите“ в учебници по музика, знаем със сигурност, че най-голямото признание е хората да идват на концертите ни, да харесват и да пеят песните ни.

Отбелязахме своя четвърт век на музикалната сцена в България с красив концерт в Балната зала на Военния клуб, сред хората, които ни обичат. Те са ни верни партньори вече 25 години! По този повод издадохме и двоен диск „Mary Boys Band Collection“. Колекцията включва всички песни от албумите „Непознати улици“, „Само за теб“, „Дългият път към дома“ и „Щастливи дни“ и се радва на изключителен успех. Благодарни сме!

– Вашето пожелание към всички, обичащи хубавата българска поезия и музика?

Подкрепяйте българската поезия и българската музика, подкрепяйте българското изкуство, за да я има България, за да се заявява тя по категоричен начин и да пребъде! И след нас идват талантливи хора! Нека да се опитаме да ги опазим, да ги задържим тук и да ги насърчаваме да творят, за да е красива България!

Вашият коментар