PUSHACHAT2iЗа новия роман на Георги Николов „Пушачът“

Наскоро Георги Николов зарадва своите почитатели с нов роман – „Пушачът”. Увлекателен разказ, в който оживяват герои, чиито съдби са сложно преплетени в тяхното минало и в тяхното настояще.
Етикирането на романа като антиутопия не е съвсем точно в жанровия смисъл на понятието. Противното би означавало да се пренебрегнат интригуващи сюжетни нишки извън основната линия, а именно неистовата битка на една гротескна институция (и гротескни личности) в преследването на тютюнопушенето на обществени места. Антиутопията тук е по-скоро литературен етикет в процеса на изграждането на художествената условност като абсурден модел на нещо вече случило се в многострадалното българско общество.
Авторовата позиция не е заявена открито, а фино моделира отношение чрез пародиране, исторически разказ, културни алюзии, преобърнати модели на архетипове, сатирични образи. Такъв би трябвало да бъде модерният литературен подход и Николов ни го поднася с дискретно чувство за хумор. Другото би било памфлет, какъвто междувпрочем съвременната ни социално-политическа действителност го заслужава.
Историята с пренасянето на тютюна от Новия свят е знаково вплетена в романа – и като философски ескиз (смислова поанта на проблема), и като дискретно подхвърлена идея за нов поведенчески модел, дошъл с откриването на Америка, който, за добро или за зло, се превръща в траен (не)цивилизационен знак на Новото време.
Героите са знаковите попътности на главната сюжетна линия, но и съдби, които в дискурса на основната проблематика правят своя човешки избор – дълбоко осъзнат или наложен. И в двата случая драматизмът на преживяното е неизбежен. И във връзките, и в развръзките характерите са логични, без да са предсказуеми. В този смисъл повествованието ангажира читателя да следва с любопитство (и не само) действията на героите.
В романа има и носталгично преживени истории, и необяснима (а кога ли е била обяснима?!) любов, и дори екшън сцени. Всичко е така балансирано, че се създава визия за кинематографичност. А защо не? Тази може да е следващата творческа задача на Николов върху текста.
Стилът на романа е сериозно авторово постижение. Познатият похват от първия роман на Николов „Киноманът” да гради културни пластове, без да се отклонява от логиката на характера, тук има върхови постижения. Многобройните културни алюзии са провокация към интелекта на читателя и наслада за ума и въображението.
Романът „Пушачът” не е плажно четиво, но с него всеки изкушен би си доставил едно малко духовно пиршество в лятната омара.

От Кирилка Демирева

Related Projects