Драги Георги,

Изчетох (бавно и внимателно, но и с голямо удоволствие) „Пушачът”. Ти знаеш колко харесах навремето „Киноманът” ти – е, сега изпитах точно същото с този роман. Преди всичко си го конструирал чудесно: тези няколко панела, които спокойно могат да съществуват и самостоятелно, са скрепени добре не само с имената на действащите лица, не само и с основната тема за цигарата като символ на свободолюбието, но и с езика.

PUSHACHAT2iВсъщност основно с езика. Радвах се на всичките тези каламбури, които си правиш с клишетата и стабилизираните в съзнанието ни думи-пароли, радвах се на препратките и намеците – къде скрити, къде съвсем афиширани…

Дори и малко преднамереното пародиране на образци (литературни, но преди всичко филмови – екшъни, кримки) не ме ядоса. Вмъкването на „ренесансовата” новела с появяването на живите литературни паметници е прекрасна хрумка: може и да бъркам, но в нея съзрях една интелектуална закачка със „Захвърлен в природата” на Милен Русков; дори и да не си имал такова намерение, аз като читател съм в правото си да приема откъсът именно като задявка, при това сполучлива.
Въобще в „Пушачът” си отворил торбата с богатата си ерудиция и това прави четенето на романа ти едно отлично интелектуално забавление.
Пародиите са си пародии, но все пак моята слабост са страниците от юношеските – или да кажем младежките години – на двамата протагонисти. Великолепни са тези ретроспекции, с цялата светлина и първи терзания на героите ти, а що се отнася до героинята ти – там, да ти кажа, си надминал и себе си дори. Чудесен образ, чудесен. Успял си да нарисуваш един много, много добър човек, светъл, обичлив…

А заедно с нея и другите двама – бъдещи врагове – са станали много достоверни.
Достоверни, разбира се, са и останалите персонажи (тези, от днешния – или може би утрешния – ден). Самото престараване, самата фанатичност на „лошите”, предателствата им, подлостта им – всичко това на места звучи направо зловещо, независимо от неизменно ефирния ти език.
Не знам защо „Пушачът” се анонсира като антиутопия. Макар и с попренатиснат педал, събитията в него са истинска картинка на сегашното ни ежедневие.

А най-важното в него е неотстъпчивото ни разделение на „такива” и „онакива”, индоктринирането ни и смразяването ни – пък то това никак дори не е нещо от бъдещето, нали?
Хареса ми тая книга. Желая й успех и продажби!

Твой
Карастоянов

Related Projects