Рецензии

„Водните лилии на паметта“ от Хайри Хамдан

Представете си, че се задъхвате за глътка вода, а автобусът трябва да пътува още дълго време, докато ви доведе до мястото, където ще утолите жаждата си. И какво щастие е живителната течност да докосне съществото ви и вие самите се превръщате в чист планински извор. Същият ефект на радостта и щастието любителят на изящната словесност ще изпита при срещата със стихосбирката „Лилиите на паметта“ от поета Хайри Хамдан. Той изгражда свят, който е неповторим със своята красота, с уникалността и неочакваността си.
Любимото и същевременно малко тъжно време за поета настъпва „точно в девет без твоите стъпки“ – стъпките на любовта и доброта са векове очакване, минутите са глътки въздух към щастието, което единствено любимата жена може да подари, но те могат да се превърнат в пътека към самотата, защото любовта е „вярна на раздялата“.
Може би тук се коренят и тайната, и мистичната дълбочина на поетическото творчество на Хамдан – в неговите строфи истината е същевременно магия и откровение, предлагащи изход – дали ще бъде към доброто и мъдростта, дали към света на сенките, зависи от нас самите, от способността ни да се вслушваме в най-мъничките неща, да виждаме „мъжа, изгубил своите ръце в отчаяна битка, който отново ти маха и без тях те прегръща”. За човек като Хайри Хамдан с отворени сетива за всичко живо под слънцето – от мъничките мравки, до гигантската пустиня и безкрайния океан – и прашинката е натоварена с толкова значение, колкото вселената.
„Мило момче, научи се
първо да обичаш,
за да можеш отново
да приемеш света
в своето сърце.“
За Хайри Хамдан корените на бъдещето са проникнали в коравата твърд на миналото, което им дава своята сила, но ние живеем днес, ние определяме накъде ще поеме бъдещето. Хайри Хамдан изгражда своя свят с размисъл, с болка и обич, поглед след поглед, образ след неочакван образ, с копнеж, фино докосване, със сърце, вперено с надежда в сърцата на хората. Не мога да устоя на желанието си да цитирам този поетически бисер; той има силата на цяла стихосбирка, на дъжд след болезнена суша, на крепко здраве след дълга болест:
Слово
Ако някога успея да усвоя
цялото слово,
то половината
ще подаря на теб,
а другата половина
ще ти посветя.
Не само сърцето и духът на този поет са богати колкото утрините на цял континент, талантът му е мощен, духът му е светъл и несломим – затова може да подари на света светлината си, да даде на хората бъдеще и вяра, стремеж към чест и вдигната с достойнство глава. Поетът носи в сърцето си гореща обич към Палестина, родната земя, дала му упованието за утре, тъгата от вчера, копнежът за следващия порив на вятъра. Палестина е пламък в сърцето му, чистота в дните, дала е на кръвта му толкова сила, че прочитайки неговата стихосбирка „Водните лилии на паметта“, обичам неговата Палестина като втора моя родина. „Прощавай, родино, за честото присъствие, в дневника на забравата!“ за да можеш да изпитваш такива чувства към родната земя, разтърсващи дълбоко, безшумно, но велико, постоянно и завинаги, трябва да бъдеш човек, да боледуваш с болката на хората, да им сочиш пътя в мрака с обичта си. „Провери, дали все още си жив! Вероятно е да си труп, някакъв труп, който отлично владее изкуството на живота.“ пише Хайри Хамдан. Защото да живееш е изкуство, а изкуството на Хайри Хамдан е синоним на борба, на дни и векове без лицемерие и преструвки.
И след екзекуцията,
усмихни се! Покажи, че си толерантен!
Само искрящо талантлив поет, докоснат от тайната на вселената, може да ни прави по-силни, по-непреклонни в добротата ни, по-щедри с широтата на думите си. Това е неимоверно трудно. Но роденият поет превръща невъзможното в красота, която ни подарява и наяве, и насън. Защото създава истина.
Поезията на Хайри Хамдан превръща непостижимото в лекарство за болния ни, уплашен век. Строфите му са другото име на непреклонност в ежедневието, на победа над страха, на истината в нашите дни. Неговото верую е респект към човека, независимо къде е роден и в коя страна под небето преминават дните му.
Историята повтаря ходовете си.
Кани на поредната тайна вечеря…
и все някого аз ще целуна по устните.
Мъдра поезия, непредсказуема, богата и топла, като свободен вятър, пред който се простира пустинята. Само онзи, извисил се над отчаянието, е в състояние да „утолява жаждата си с пясък“. Поет, който вижда десетки, стотици изненадващи проекции на света (Дори да е до колене, морето вещае смърт; … а морето, на петстотин прегръдки, се приближа и отдалечава; осъден си на забрава, сякаш не си бил буква в книгата на сътворението), поет, който живее в багри, в силата и слабостта на човечеството, за да остане жив векове след края си – всичко това успява да сътвори талантът на Хайри Хамдан. Той, талантът му, е усещане, което не му дава покой, прави го откривател всеки ден, с всеки стих.
Поезията на Хайри Хамдан е синоним на светла сила и радост (Продължаваш да наливаш отсъствие в прегръдките на деня. Аз не спирам да го изпивам.) и на тъга, която усещаме като своя (Така обаятелно и мълчаливо, малкото селце затваря училището. Автогарата спира да изстрелва фойерверки.) Така се случва с големите поети – радостта и тъгата са мистична сплав, от която те изковават непобедимите криле на духа.
Родният език на Хайри Хамдан е арабският – и колко красиво, колко грациозно и истински той пише на български. Ние, българите, трябва да се радваме, че подарява на българската поезия такива строфи, такова изящество. Хората, които обичат литературата и онези, които тръгват с Хайри Хамдан, ще намерят за себе си пространство, наситено с мъдрост и обич, дом, в който ще бъдат добре дошли, защитени и щастливи. Само талантът може да проправи път там, където е невъзможно да изградиш път, да преодолееш страха, да разтвориш сърцето си за полет, да прекосиш пустошта, където до вчера е било тъмно и страшно, а днес строфите на поета са довели радостта. Хайри Хамдан успява да стори това. Той ни води по пътя на уважението към другия, поезията му е щедрост, защото оставаме с поета в неговия свят, губим дъх от умението му да създава вълшебство с неочакваните си метафори, с тайнствената способност да вижда свързаност там, където ние не бихме я открили.
„А морето се вълнува,
постоянно ми изпраща своите кодирани послания.
…Навярно, на сушата търси другата си половина…
…. Куршуми по-гръмки от Аплодисменти.“
Може би мнозина българи познават Хайри Хамдан като блестящ преводач, да той е такъв, но истинската му същност, неговата магия, се проявява, когато Хайри Хамдан твори поезия. Поезия, която ще накарала и младежа, и възрастния човек, неизкушени от литературата, да се влюбят в световете, създадени и съживени от горещите метафори на този поет от Палестина.
Стиховете му са другото име на смелостта да бъдеш и да оставаш човек, изпълнен с копнеж, когато светът наоколо е жесток, суров, зъл. Но пише Хайри Хамдан: – “Предстои разпадане на тленните ти останки, а все още си влюбен“ – това откритие на поета ме кара отново и отново да търся стиховете му, да поемам с благодарност ароматна на лилиите, съхранили паметта за обич, надежда, за светлина, убедеността, че си струва да се борим, да бъдем добри. Хайри Хамдан разкрива на хората истината, която ще отвори очите им и за лагерите на страха и смъртта, които „никнат по небесата“, за тъгата и болката по Палестина:
Не умея да сея семена
върху изсъхналата земя,
която, преди да завърши своето дело,
Бог е напуснал.
Започна беритбата,
натежали са клоните…
Плодовете на страха.
Родината му липсва, толкова му липсва както на задушаващия се от жажда глътка вода. Именно затова е необходимо, не, задължително е да продължава животът – за да видят хората от различните континенти и държави, че е нужно – днес повече от всякога – да бъдем хора винаги и навсякъде, човешки същества, в чиято кръв не плуват бучки лед, а такава, които виждат дори в самотата изход към свобода, към преодоляване невъзможното:

Докато падах в
бездната,
се надявах да има
земя.
през цялото време,
търсех спасение и „вярвах“.
Така ми поникнаха
крила.
Превърнах се в
птица.

След стихосбирката „Водните лилии на паметта“ дълбоко в себе си зная, че ще следя всеки ред, написан от прекрасния поет Хайри Хамдан. Той щедро разстила богатството на таланта си за нас, българите, за да бъдем заедно по пътя към честта, свободата и любовта. За да бъдем достойни и щедри заедно. За да бъдем смели и да спечелим бъдещето на човечеството за доброто на децата ни. Поезията на Хайри Хамдан е синоним на мощ, изящество и смелост, защото е родена в пламъците на неугасващия му хуманизъм.

Благодаря ти, Хайри Хамдан!

Здравка Евтимова

Вашият коментар