Сборната юбилейна книга на Пейо Пантелеев „От любов изгарям” е събрала близо 150 стихотворения и песни, написани през последните 35 години. Някои текстове са нови, а други – вече популярни. „Рождество“, „Звезда“, „Здравей, как си, приятелю“, „Обич“, Старият мост“, „Навяват преспите тъга“, „Шепа пепел”, „Две звезди”, „За теб, любов” и други се изпълняват с успех като песни от Ваня Костова, Тони Димитрова, Фамилия „Тоника“, Боян Михайлов, Галя Ичеренска и други български изпълнители.
Пейо Пантелеев сам нарича поетичните си творби „стихотворни песни“. Дори без мелодия, когато се четат, те звучат като песен — така естествено, както плисъка на вълните от морето. Или като звъна на църковна камбана.
„С тези произведения искам да споделя с читателя няколко важни теми от нашия живот, а те са всъщност най-важните за всеки човек: любовта, приятелството, срещите, разделите, надеждите, съмненията, добротата и преди всичко за мен – морето и Бургас…
Една малка шепа чувства – шепа пясък от Бургаския бряг. Това съдържа книгата „От любов изгарям”.
Авторът
Обич
Не се сърди, не се сърди –
винаги си бил дете голямо.
Капризен, гневен и ревнив –
гледаш през сърдитото си рамо.
Не ме вини, не ме кори –
тежкият ти поглед ме сразява.
Едва-едва думите преглъщам,
думите горчиви,
едва-едва дните отминават,
дни немилостиви.
Луд съм, изумявам, щом те видя –
от любов изгарям.
От любов изгарям –
цяла те изпивам,
жаден все оставам,
жаден все оставам…
Не се сърди, не се сърди –
винаги си бил дете голямо.
Добър и нежен, и свенлив,
топлиш ме през силното си рамо.
Не ме виниш, не ме кориш –
светлият ти смях ме напоява.
И как така всеки ден по нещо
в тебе аз намирам?
И как така всеки ден по малко
аз те преоткривам?
Рождество
Звън дочух – далечен звън,
звън – внезапен и тревожен.
Камбана влезе в моя сън
и ме погали спомен…
Звезда над мене изгоря,
нощта от болка потрепери.
Прошепна хор – във храм аз бях,
дете бях и се молех!
Запалих свещ от друга свещ,
ръка целунах на старица
и нещо скъса се във мен,
като в ранена птица…
Глас забравен – нощен глас,
дочух камбаната да плаче,
душа горчива като мен –
душата на сираче!
Забравих страх, усетих Бог –
и светлината ме прегърна…
И времето за дълго спря –
аз в себе си се върнах…
Отзиви
Все още няма отзиви.