Митко Новков
Кой сънува моя живот?
Това е известният, може би най-известният стих на поета Владимир Левчев. Но в стихосбирката „Няма време“ нещата са вече други, поетът е буден. Буден е и тревожно се оглежда около себе си, недоумявайки – къде е изчезнал смисълът на света? Защо светът днес е толкова безсмислен? Опитва се да открие отговора в дните на Сътворението. Все пак установява причината за изчезването на смисъла: човешките пътища са разделени. Разцепени. И макар че изразява вярата, че те все някога ще се съберат, в неспокойното настояще те си стоят разцепени. Обградени от стени и с разрушени мостове. Но въпреки това… Но въпреки това… Но въпреки това – поетът е вече буден. И призовава: „Събудете се! Вижте!“.
Да, време е да се събудим. Защото „Няма време“ за сънища, защото сънищата ни станаха кошмари…