Обратни рани

„Обратното на рана как е?”… Може би – безчувствие… не безучастие или безразличие, а безчувствие… но обратните рани на Мира са многочувствия и цветочувствия, скрити от погледите на приземените звездобройци в мъглявините от думи, фотообрази, тайнствени светлописи, удрящи неподготвения слух словосъчетания и дразнещи неподготвеното зрение светлосъстояния.
Обратното на Мирослава как е? Предвидена и предвидима. Защото тя е непредвидена и непредвидима…
Непредвидената от двете дъщери-близначки на Иван Коларов – автор на музиката на „Бургаски вечери“. Защото – както споделя поетесата, фотографката, гримьорката… неформалната координаторка в битките с абсурдите в ежедневието на хората с увреждания – единият от двамата близнаци винаги е непредвиден… Обикновено точно той е и по-непредвидимият. Съумяващ да ни изненада и на пръв, и на втори, … и на десети поглед с всяка следваща книга, изложба, гражданска изява.
Може ли едно чедо да има трима родители? Може, ако е поетична мъглявина, родена от три черни звезди. Черни за онези варакосаните, които могат да преброят и звездите в небето, и овцете в пасището, и стотинките в сметките си. Които нямат нито прави, нито обратни рани, имат само драскотини по станиоловите обвивки на пустошта си.
Може ли една книгоизложба да има трима родители? Може, ако е родена от три непредвидими звезди с огромна вътрешна сила. Мирослава Коларова, Драгомир Костадинов и Грета Аспарухова са съродителите на книгата и изложбата. Драгомир и Грета също са непредвидени – защото никой не предвижда да живее в инвалидна количка. И също са непредвидими… Как са съраждали? Това ще ни разкажат самите те, ако пожелаят…
Сигурна съм, че за варакосаните съзвездия изглеждам черногледа… Всъщност, фрагментите от книгоизложбата, до които се докоснах, срутиха поредната стена от моето черногледство. Добавиха ми рани, струящи светлина.
И видях светлописите с вградени в тях думи. Живи думи. Живи снимки. Живи снимкодуми и думоснимки. Живи изрази, изписани върху живи тела. Раняващи, още преди да си попаднал в сърцето на мъглявината.
Калина Вергиева