Мечът на непримиримите

В романа „Мечът на непримиримите“ е засегнат един интересен и малко познат период от българската история – животът на българите малко преди падането на византийското господство и въстанието на Асеневци. Разказът за тези съдбовни моменти могат да обогатят историческите познания на всеки от нас, защото вниманието е насочено към образи от нашето минало, за които „учебният материал“ е силно съкратен. Преди бунтът на Асеневци да успее, има няколко неуспешни въстания, както и безчет стълкновения, от които става ясно, че българите не са преставали да се борят за свободата си.
Византийската империя е вече отслабена от непрекъснатите външни и вътрешни конфликти и от това се възползват новите вълни от хора, прииждащи от необятната Азия. Такива са печенегите, населили територии около Дунава и части от Добруджа.
Сеслав е млад воин, реално съществувала личност, който успява да стане главатар сред печенегите и чрез тях той се опитва да освободи България. Успява да се обгради от верни другари, но и да се сдобие с неособено верни съюзници и откровени врагове.
Самият автор разказва изключително интересно за работата си по тази книга: „Зарових се задълго из библиотеките и усилията ми бяха възнаградени – чрез трудовете на видни наши учени, сега покой¬ници, професорите Златарски, Мутафчиев, Я. То¬доров и др. – пред мен, макар и все още смътно, се очертаха и неподозирани славни страници от на-шето по-далечно минало, и исполинската фигура на Сеслав, и пътят, извървян от него…
Моите търсения ме отведоха до дома на проф. Василка Тъпкова-Заимова – най-последният и вероятно най-компе¬тентният изследовател на историческите събития, които ме интересуваха. Проф. Тъпкова отзивчиво ми предостави собствените си трудове върху те¬мата, а същевременно ми набеляза километричен списък на други, чужди, че дори и любезно се съгласи да ми бъде водач в моите лични проучвания на Сеславовата личност, на неговите спътници и врагове, на времето му. Оказа се, че за дра¬матичните събития, в които Сеслав е бил една от централните фигури, съществува пребогата лите¬ратура – в пожълтелите пергаменти на древните хроники и в научните трудове на български, руски, румънски, чешки, френски, английски, немски и пр., и пр. историци.
От тях аз научих за онова чудно, едва ли не не¬вероятно явление, което в книгата нарекох Стра¬ната без закони. А тя, Страната без закони, наис-тина е съществувала: „В големите и богати градове по Дунава – пише, например, проф. Петър Мутаф¬чиев за тези странни години – гъмжало от варва¬ри. Освен основното българско население, в тях са били настанени още руси, може би алани, а свръх това отпръски от печенеги и узи. Това било едно население от хора, на които войната била занаят, авантюристи от различни раси и езици.“
На този фон писателят Цончо Родев създава образа на Сеслав. „Четях аз, поглъщах страница след страница и том след том и постепенно пред мене се възпра¬вяше – все по-ярък и все по-привлекателен – онзи нявгашен българин, когото народът спомня и до днес чрез имената на две тъй отдалечени села в България“. Онова, което летописи и съвременни проучвания премълчават, авторът умело и талантливо допълва с логи¬ка, сравнение и въображение.
Издателска къща „Знаци“ е предприела стъпки – в навечерието на 100-годишнината на Цончо Родев (2026 г.) да преиздаде този и други от романите му, за да могат младите хора да четат за Сеслав и други славни герои и да се почувстват горди потомци на българи, които не са скланяли глава „във време на робство и кървави изпитания“.