Капка, изпреварила дъжд

„Книгата е разделена на три части, обединени от една заключителна „Безкрайна поема“, която е започната още в предишната, втора книга на авторката, но продължава да се развива и тук. Първият цикъл – „Непрогледна светлина“ е сякаш ориентация в пространството на живота, вторият – „Плачеща райска ябълка“, с месеците и сезоните в заглавията си, е ориентация във времето или по-скоро вглеждане в отпечатъка му – кога с усмивка, кога с крайморска романтика – върху годишните кръгове в нас. Третият цикъл – „Космическа прашинка“, е най-философският по уклон. Търси смисъла на съществуването и нерядко го намира в опровержението на очевидното, в ефимерността на привидно безкрайния му поток. А крайната „Безкрайна поема“ ни доверява, че „светът е прясно нарисувана картина/мощен в своята незавършеност“. И точно тази незавършеност е доказателството, че сме живи.
Кристин Димитрова