Така е. Едно от доказателствата е Ясен Василев. Той получи Голямата награда на Националния литературен конкурс „Море`2010” с цикъла стихове „Името на зрящия”.

Ясен е на 21 години от София, учи в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”, специалност „Драматургия”. Петдесет години след като именно в Бургас младите и даващи заявка за сериозно творчество поети Иван Радоев, Иван Пейчев, Иван Теофилов, Илия Волен, Валери Петров, Христо Фотев разчупват каноните и създават новата българска драматургия, един млад поет хвърли пак в Бургас ръкавица на пишещите и като поет, и като бъдещ драматург.

Ясен Василев получи кристална статуетка „Море”, грамота, парична награда и книги, а неговата бъдеща авторска книга ще носи знака на Издателска къща „Знаци” като неин издател.

Първа награда за поезия остава в Бургас, печели я Анамария Дончева Коева на 16 г. Втора награда е за Светлана Георгиева Няголова на 18 г. от Силистра. Третата награда отиде при Емилия Миткова Найденова на 17 г. от София.

Поощрения в категория поезия получиха Милена Митева Николова на 25 г. от гр. Сливен и Антония Методиева Петкова на 22 г. от гр. Монтана, в момента студентка в Ковънтри – Великобритания.

Наистина, идва ли ново младо поколение в литературата? Заявка за това е не само участието на около 170 автори в един литературен конкурс и в един град, „заразен” с поезия от времето на Христо Фотев и Петя Дубарова. А това, че повечето от тях са не само пишещи (днес като че ли всеки втори пише нещо…), а четящи и най-вече – зрящи.

Ясен Василев посвети наградата си на всички млади хора. На тези, които паркът събира – поети и жонгльори, майстори на разказа и майстори на графити, драматурзи, сценаристи, артисти, режисьори, оператори, фотографи и художници…

И обяснява: „Паркът е диалог. В парка се ходи с отворени очи и отворено въображение. Паркът е мястото на свободната воля и на творческата свобода.”

Паркът не е изкушение, а изкуство…

Това е.

А за финал – както Ясен би казал, с намигване:

Па’йте се! Паркът идва!

 

 

 

Ето и произведенията на отличените:

 

Първо място в категория поезия – Анамария Дончева Коева – 16 г. от Бургас

***

Хващам вятъра

в рибарска мрежа.

Времето притихва.

Гладя смачканите му криле,

за да не могат в гънките им

да се крият истини.

Не искам

разговори за реалност…

Заключвам

вятъра във клетка.

И времето заспива.

Ставам дом за птиците,

убежище за рибите,

измислена река

сред нарисувани дървета.

Чувствам се безкрайна,

но гледам

как мигът ми остарява,

докато дълбае

със дъха си въздуха…

 

***

Този ден

не ще успее

следите си

(крилца на афоризъм)

да прикрие.

Ехото му от усмивки

няма да заглъхне,

нито стиховете ще избягат

през прозореца отворен.

Суеверията също

няма да ми го отнемат.

Този ден

и утре лудостта ще вдъхновява,

ще целува все по-страстно хоризонта,

а той от щастие

със цветове света ми ще разтърсва…

… Докато афоризмите останат без крила.

 

***

Опитам ли се да помисля

за реалността,

ме заобикалят

асфалтени очи,

истините

излизат от кошера си,

а лъжите

са си самодостатъчни.

Наблюдавам ли ги –

забелязват ме.

Заговоря ли – ухапват.

Осъзная ли ги –

ме събличат,

А щом повярвам –

ме изтриват.

После

дори не боли.

 

***

Развързаха се обувките

на вълните,

спъна се морето

и падна

в обятията на художника.

Мокро е

очакването ни за празник.

 

***

Тази вечер

устните на пясъка

изгубиха контурите си –

морето си открадна

целувчица за лека нощ.

 

 

ОБЪРКВАНЕ

 

Под дъгата

разноцветни охлюви

настъпват дъжда.

Разсеян гларус

похапва миди

на закуска.

Подскачат

сенки по вълните –

морето

размахва криле.

 

 

Голямата награда – Ясен Ивайлов Василев на 21 години от София

 

ИМЕТО НА ЗРЯЩИЯ

 

Двуликият когато слуша Бог във кладенеца на Живия,

който ме вижда след ритуала на

обрязването ще се роди повторно…

 

ДВУЛИКИЯ

 

от устата ти никога лъжи да не излизат

защото грехът лежи пред вратата и чака

а ти си този който трябва да разделя и владее

езикът му разцепен раздвоен и разделен на две

а близнаците да гледаш разполовени разсечени

и пак слепени два чифта очи да имаш и пак нищо

и пак нищо да не виждаш а двуликия брат да гази

пустотата на материята в парчета от тялото на

пръснатия бог поетът ходи

 

КОГАТО СЛУША БОГ

 

звук без звук е първичният звук от една ръка

в друга тишината проговаря песента на второто небе

отключва отдавна забравени процепи пролуки

и врати и твърде тясно се оказва за да минеш цял затова

се откажи и отърси от пустотата на материята и сваляй

от гърба и ризата и кожата и влизай и знай че тишината

бързо отшумява а който се върне мълчи мълчи и не проговаря

 

В КЛАДЕНЕЦА НА ЖИВОТА, КОЙТО МЕ ВИЖДА

 

аз видях тук онзи който ме вижда

но ти не го търси брат търсачът на вятър и пустош

е обречен пъзел защото няма нареждане а сега

загубен в зеницата перото и сърцето му пулсират в

слепоочията ми и се избистря каменният промисъл:

една последна капка жажда безмилостно вградена

вода в утробата на камъка пламъкът разкрива във

всеки вътре холограмата и прах при прахта песен

при песента а слепият да сменя гледната точка

 

СЛЕД РИТУАЛА НА ОБРЯЗВАНЕТО

 

знам че тялото е просто дреха но

в главата ми някой зла мисъл посажда

а равнината има нещо да ми казва и моля се

черупката да се пропука мислите ми дъното да ударят

от него нищо не може да крия с лекота тежи на мястото си

а в центъра на тежестта няма разлика между светлина и угасване

между зрение и зрение и три и половина пъти навит на дъното зреят

ембрионът на безсмъртието и следващото тяло за разпъване което аз Духът

няма да обличам

 

ЩЕ СЕ РОДИ ПОВТОРНО…

 

върху тази страна на монетата

по-добре си избоди очите и

и издълбай името което знай

лице в лице с него тръпки ме побиват

защото понякога океанът събира се в чаша а

друг път пустотата се изплъзва от дланите ми

между пръстите минавай от другата стена на

отражението камъкът и водата разменят местата си

а острието пробожда всяко съмнение в Него

 

Вижте снимки от събитието:

[frame src=“http://znaci-bg.com/wp-content/uploads/2015/07/more-2010-1.jpg“ width=“290″ height=“200″ lightbox=“on“ ]

[frame src=“http://znaci-bg.com/wp-content/uploads/2015/07/more-2010-2.jpg“ width=“290″ height=“200″ lightbox=“on“ ]

[frame src=“http://znaci-bg.com/wp-content/uploads/2015/07/more-2010-3.jpg“ width=“290″ height=“200″ lightbox=“on“ ]

[frame src=“http://znaci-bg.com/wp-content/uploads/2015/07/more-2010-4.jpg“ width=“290″ height=“200″ lightbox=“on“ ]

[frame src=“http://znaci-bg.com/wp-content/uploads/2015/07/more-2010-5.jpg“ width=“290″ height=“200″ lightbox=“on“ ]

[frame src=“http://znaci-bg.com/wp-content/uploads/2015/07/more-2010-6.jpg“ width=“290″ height=“200″ lightbox=“on“ ]

[frame src=“http://znaci-bg.com/wp-content/uploads/2015/07/more-2010-7.jpg“ width=“290″ height=“200″ lightbox=“on“ ]

[frame src=“http://znaci-bg.com/wp-content/uploads/2015/07/more-2010-8.jpg“ width=“290″ height=“200″ lightbox=“on“ ]

[frame src=“http://znaci-bg.com/wp-content/uploads/2015/07/more-2010-9.jpg“ width=“290″ height=“200″ lightbox=“on“ ]

[frame src=“http://znaci-bg.com/wp-content/uploads/2015/07/more-2010-10.jpg“ width=“290″ height=“200″ lightbox=“on“ ]

[frame src=“http://znaci-bg.com/wp-content/uploads/2015/07/more-2010-11.jpg“ width=“290″ height=“200″ lightbox=“on“ ]

[frame src=“http://znaci-bg.com/wp-content/uploads/2015/07/more-2010-12.jpg“ width=“290″ height=“200″ lightbox=“on“ ]

 

Related Projects