PandirЖурналистката Румяна Емануилиду издаде малка книжка, посветена на Петко Благоев, влязъл в бургаските легенди като Петьо Пандира.
Книжката представлява своеобразна мозайка, която чрез съчетаването на спомени и мнения на редица стари бургазлии възражда образа на колоритния спасител на някогашния бургаски плаж. Анекдоти за него и негови крилати фрази и до днес се повтарят по цялото протежение на нашето Източно Черноморие, в древния Пловдив и дори в София.
Може би за да подчертае значимостта на своя герой, авторката е проявила скромност и не е написала името си на корицата на книгата. Но когато я четеш, виждаш, че Емануилиду се е постарала да издири всички възможни данни за героя си. Потърсила е документи за семейната и градската среда, в която е израснал бате Петьо, срещнала се е с живи представители на семейството и е провела десетки анкети и интервюта, за да очертае колкото е възможно по-плътно парадоксалния характер на своя герой и да го съживи за поколенията четвърт век след неговата внезапна кончина.
По естествен начин в книгата „Пандира” стават герои и тези, които разказват спомени за него. А това са забележителни личности, представители на литературните и артистични среди, като Христо Фотев, Петър Незнакомов, Рангел Вълчанов, Петър Слабаков… Трудно ми е да напиша „и др.” от куртоазия спрямо големите имена. С помощта на техните живи разкази пред нас оживява жизненият и невероятният автор на спонтанни парадоксални изречения и ситуации Петьо Пандира.
Авторката е обособила в специален раздел „лакърдиите и историите” за своя герой и те допълват портрета му.
В края на живота си Петьо Пандира почти всеки ден прекарваше в компанията на Христо Фотев. Това бяха изключително приятни часове за поета. И до днес имам чувството, че присъствието на Пандира помагаше на Христо да преодолява екзистенциалната тревога. И „роденият в Истанбул… жител на Бургас” така се ободряваше, че неговият стих „Бургас е най-жестокият театър” отлиташе към младостта му и преставаше да бъде актуален.
Книгата „Пандира” може да се възприеме и като попълнение на вече богатата колекция издания от личностни истории на видни бургазлии, като Петко Росен (автор – рано починалата Ева Воденичарова), спомените на Динко Хаджидинев за „старата бургаска бохема” и обемната поредица на Веселина Казакова. Ярката личност на Петьо Пандира с основание може да се нареди сред най-забележителните жители на нашия град през недалечното минало.
Все още има обаче „гъзлии” (а не „бурги”), които ще ме попитат: „Защо нареждаш един „пройдоха и пияница” сред градския елит от миналото на Бургас?” Ще отговоря с думите на големия режисьор Рангел Вълчанов: „С него умря един град”. И възкресявайки образа на Петьо Пандира, авторката на тази книга всъщност възкресява парадоксалния като самия Пандир
пристанищен Бургас.

2008 г.

Проф. Иван Карайотов
(някогашен съпияч на Петьо Пандира)

Related Projects