Мемориална изложба на Руси Стоянов, състояла се юли-август 2015 година в бургаската градска художествена галерия „Петко Задгорски“, стана повод всички ние – публика и колеги, да освежим своята памет след десетилетието, изтекло от тъй ранната му смърт. Самата експозиция открои няколко групи творби, чиито естетически характеристи и датировки разкриват драматичното развитие на една необикновена творческа съдба.

Графичната серия отрази творчеството му след завършване на специалност „Графика и естетика“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. До края на 80-те и началото на 90-те той се доказа като роден рисувач със съвременно отношение към техниките офорт, мецотинто, акватинта. Отпечатъци от знаковите „Вълчица”, „Майстор” и др. днес се намират в редица обществени галерии и частни колекции в страната и чужбина. Рисунки като „Автолиния”, експериментиращи с аерограф и други техники, са автономни творби, които в биографичен контекст могат да се прочетат и като подготовка към овладяване на литографията. „Мечът” и други произведения в тази техника демонстрират сериозни познания и истинско художествено майсторство в добре очертаната „черноморска” графична традиция.

Това някак твърде логично развитие бе прекъснато в началото на 90-те, когато в изложба на Бургаската група на СБХ видях, че Руси рязко бе сменил „курса” – напускайки графиката, той вече изследваше привлекателните, но рискови зони между живописта, колажа и пластиката. Освен художествената проблематика, организираща обемната форма с колорита в плоскостта на картинното пространство, още тогава таблата изразяваха напрежението между различни аспекти на една качествено различна мотивация за творчество. Напускайки фигуративната изобразителност и очарован от ready-made обектите, откривани в морския плавей и бриколажа на собственото си ателие, художникът не само бе намерил неочаквано весело, дори някак иронично решение на банализираните сюжети „лодки” и „пристанище” – той бе осъзнал артистичния потенциал на момчешката страст към корабите, машините и инструментите; на демиургичния импулс да моделираш, но и да разглобиш, за да разбереш, а като преподредиш – да създадеш своето.

Изложбата показа значителна част от творбите, създадени в тази посока и въпреки, че не попаднаха в обсега на медийното внимание, по мое мнение, предлагат поле за изкуствоведски изследвания, заради своите композиционни и колористични постижения и семантични послания – ключ към концептуалната и естетическа еволюция на автора.

По парадоксален на пръв поглед начин новият творчески подход се оказа напълно хармоничен с времето – през 90-те целият наш живот бе разглобен на съставните му елементи и всеки от нас трябваше да си го сглоби сам.
Аналогията с естетиката на деконструктивизма е опит да се тълкува авторската стратегия, изявена в най-атрактивните експонати в изложбата – пластични обекти от скрап, чисти скулптури в метал и архитектурните експерименти – адресирани извън галерийните и кавалетните форми. Градът, улицата, площадът, офисът, частният дом станаха пространство за изява на Руси Стоянов и той ги насели със своите трудно поддаващи се на класификация обекти-изобретения: „Грамофонът” на ул. „Богориди”, „Калкан” (и още вариации на тема „Риба”), „Мухата”, „Котка”, „Ламята” и много други, чак до сюблимния „Кръст” в местността „Шилото“. В тях много ясно се разпознава хазартната страст в търсене на най-провокативната находка, сляло се със сетивното увлечение в технологичния и артистичен експеримент при работата с различните метали, структури, текстури и техните естетически провокации.

Всички сме сигурни, че Руси изпитваше огромно удоволствие да създава тези свои творби, които бе щастлив да види вградени в градската среда и в общественото съзнание на Бургас и бургазлии. Така той постигна онова, което се е отдало на малцина – сля се със своя град и стана част от неговата легенда.

Голямото достойнство на експозицията в Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“ бе (надявам се то да се пренесе и в настоящото издание!), че посвети публиката в творческата лаборатория на Руси Стоянов – в неговите бележки, скици, мисли, съмнения, планове и тревоги.

Крехката уязвимост на тези страници документира пределно напрегнатият интелектуален процес, в който са се раждали необикновените му творби; свидетелстват за трескавото горене, изпепелило очакванията за зрелите плодове на щедрия му талант.

Надявам се някога, когато отечественото изкуствознание реши да изпълни дълга си към художниците, осъществили реалния преход на културата ни между ХХ и ХІ век, делото на Руси Стоянов да получи прецизна оценка, надскачаща медийното клише „ренесансов художник”.

Междувременно, наш дълг е да съхраним и пренесем във времето произведенията и документите, свидетелстващи за неговия артистичен подвиг.

Related Projects