При наградите най-малко участие има литературата. Уплашиха се от думите, от словото, от това, че няма да могат да го предадат.

Прозата на Керана е поезия, тя звучи и „Вътрешната стая” се аналогизира с душата. След нейното четене ти самият се превръщаш в струна и започваш да звучиш.

„Бурята Керана”. Книгата й стряска като „Бурята” на Шекспир.

Героите разказват за себе си и този разказ е като прогноза на времето. Човек си казва бреееееееееееее – тук ще има буря. Всяка част в тази книга е буря сама по себе си и в един момент не разбираш това, което се стича по лицето ти дали е дъжд или са сълзи.

Асоциация с книгата на Мишел Турние „Метеорите”. Има едно близначество с книгата на Керана и героите се допълват.

Related Projects