Когато телата ни се слеят,
всяка наша костица ще се разпадне,
насладата ще се заражда постепенно,
докато душите ни се докоснат,
очите ми няма да плачат от удоволствие,
тялото ми няма да ридае от болка,
но ще реагира силно
на всеки опит за изцеление.
/“Всяка костица“/
Когато четеш поезията на Карлос Кардозо, усещаш цялата красота на латиноамериканската култура, дори светоусещане и действителност. Поетичните му творби имат символен, знаков оттенък и олицетворяването им с най-доброто от съвременната латиноамериканска поезия е неизбежно. Те следват една световна мантра за добра поезия и в същото време слагат своя отпечатък на самородния дух на бразилците. Тъкмо това преплитане и открояване на културите прави поезията на Карлос Кардозо устойчива на времето във всичките му измерения.
Като представител на новата поетика в Бразилия, той е част от новата епоха на модернизма, изчистена от наслоения и влияния – поезията му е своеобразно бразилско явление.
…Нашият народ, Жоао,
крещи по ъглите,
без работа, учение и здраве,
местни, тъмни или бели,
все още има робство,
мизерия, раздор
и съвсем малко прошка,
в синус от косинус,
в които варираме
при производна депресия…
/“Поет-инженер“/
В „Смелост“ авторът е загрижен за съдбата на духовната култура в цялата й многообразност, но и за бъдещето на своята страна. Това го сближава с всичко, което има стойност и смисъл.
След „Меланхолия“ /превод Лора Стаматис, редактор Аксиния Михайлова/, Издателска къща „Знаци“ има рядката привилегия да издаде поетичния сборник „Смелост“ /превод Александра Петрова, редактор Румяна Любенова/ и да даде своя принос към запознаване на българската аудитория с част /най-добрата част/ от необятната латиноамериканска литературна вселена.
…Нашият живот е изпълнен с жажда.
Ще помня нашите повтаряни
истории, които винаги съм слушал,
които винаги съм слушал и винаги разказвал,
в дни с ясно или сиво небе,
които споделяхме заедно
с птиците и чайките.
Които прелитат.
Докато бяхме едно.
/“Докато бяхме едно“/
Румяна Емануилиду – редактор
Иво Рафаилов – художник на корицата
Александра Петрова – преводач