Владимир Шумелов – писател и литературен критик
Знаем колко отговорно и трудно е да се пише за деца и мисля, че авторката се е справила чудесно със задачата си. Аз също я разбрах и харесах, което говори, че това е и книга за възрастни, които не са поизгубили детското възприятие за света у себе си.
Добросъвестно все пак Елена Стойчева обяснява кратко в предговора си кой е главният герой леприконът Преко, откъде идва и какви приключения му предстоят с новата му приятелка Мери. Ето какво казва и Уикипедия за този любопитен герой: „Лепрекон или леприкон (на ирландски: leipreachán) е митологично създание от ирландския фолклор. Обикновено то е дребно човече в зелени дрехи и с дълга червена брада. Според някои леприконите се крият под четирилистни детелини (поради което се намират трудно). Според фолклора, ако видиш леприкон, той ще побегне. Ако само за момент го изгубиш от поглед, той изчезва завинаги. Но ако го догониш и хванеш, леприконът ще ти даде невиждани богатства“. Любопитен наистина герой, чиято екзотика би трябвало да привлече читателския интерес на най-младата аудитория (да припомним, че още в книгата „Маги в селището на пчелите“ Елена Стойчева използва фантастиката като стил на разказване, за да спечели детското внимание и любознателност по един реалистичен начин).
В осем приказки за леприкона Преко научаваме за неговите приключения. Той е част от свитата на феята Фрейка, като е орисан да пътува по земята и да носи добрини. В първата приказка в Слънчевата гора го среща Мери и се запознават, в резултат на което се превръщат в първи приятели. Скитайки из гората, те се опознават с различни животни – зеленото козле Гено, синьото сойче Перушанко и доброжадния див котарак Фильон, костенурката на райета Нурка и кълвача Кривоклюнов, червената лисица Горно До, японската кокошка Шабо и петелът Патриархеас (Панчо), магарето Бон-чо, цветногледото къртиче-младоженец Ровчо. Последната приказка се нарича „Приятелството никога не се сбогува“ – логичен завършек на едно пътешествие в света на доброто и приятелството и както казва леприконът: „Приятелите никога не се сбогуват, защото никога не се разделят истински“.
Многобройни са елементите, които правят от тези текстове наистина авторски приказки и ни приближават до детското световъзприятие на света, но и доближават големия свят до детето. На първо място това е сполучливият език, на който авторката непретенциозно разказва истории – близък до всекидневната реч, увлекателен, но и изпълнен с изненади и открития, познание за живия свят и природата, с умело втъкани стихотворения в наратива (подобни имплантирани стихове тя използва и в предишни книги), които не само илюстрират разказаното, но и приобщават детското възприятие към поезията и усилват въздействието на приказките. И не на последно място – сполучливите и хубави илюстрации на Ирина Василева. И да не забравяме – детската книга не само забавлява, тя ни и учи, и възпитава. Мисля, че тази книга е постигнала тези цели.“
ЕЛЕНА СТОЙЧЕВА, „МЕРИ И ЛЕПРЕКОНЪТ. ПРИКАЗКИ ЗА ДОБРОТО“
Худ. корица и илюстрации Ирина Василева
ИК „Знаци“, Бургас, 2024 г.
Откъс от Доклад за преглед на литературната продукция в Бургас през 2024 г.
- Заглавието е на издателството