Блог

Катерина Стойкова-Клемер: Харесвам субекта от „Пиета”, който разсъждава върху краищата и началата на живота си

Klemer_Gavrilov.jpgКогато говоря за нечии стихове, обикновено се фокусирам върху собствената си реакция към тях. Това, в което вярвам аз е, че четенето на поезия е много личен процес и дадена книга се приема или не се приема по различен начин от различните читатели.

Тази книга аз харесах още в ръкопис, но я четох откъслечно. Въпреки това аз получих усещане, че това ще бъде една много силна втора книга за Георги Гаврилов. Сега съм много щастлива да я държа в ръцете си завършена. Личи, че много работа е била свършена по нея, за което поздравления заслужават и автора, и редактора Керана Ангелова, и художника Невена Ангелова, и издателя Румяна Емануилиду.

Едно важно за мен качество на тези стихове е усещането за достатъчност. Кратките стихотворения не са прекалено кратки и дългите не са прекалено дълги. В тази книга те са като налети в собствен калъп и нито има празно място, нито нещо прелива. Това говори за добри поетични инстинкти, защото дори при дългогодишен опит това качество на достатъчност е трудно за постигане.

После искам да кажа, че книгата е добре подредена. Стихотворенията разговарят едно с друго, естествено и тематично преливат едно в друго, допълват се и се подсилват и същевременно се редуват стихотворения с различна дължина. Така че ние имаме възможност да прочетем стихове на сродни теми, написани по съвсем различен начин. Читателите обикновено не се запитват защо дадена поетична книга се чете по-лесно или по-бързо от друга и това за мен е един от начините „да се увлечеш по книгата” – т.е. да имаме единна тема, поддържана и представена от разнообразни форми.

На мен ми допада и тематиката на книгата. Харесва ми непретенциозната духовност на стиховете и личния прогрес на лирическия герой в търсенето му на любов на поетическо, емоционално и духовно ниво. Затова четенето на поетични книги е лично изживяване. Или можем да почувстваме близки лирическите герои, или да не намираме много общо между нас. Аз харесвам този субект. Грижа ми е какво се случва с него, преживявам трудностите му. Харесва ми човекът, който споменава любимите си автори, който разсъждава върху краищата и началата на живота си.

Харесва ми човекът, който се сприятелява с всичко от обкръжението си и има способността да го накара да оживее.

Искам да пожелая на автора широка и непрекъсната връзка с източника на вдъхновението. Всичко останало в живота на един поет се нарежда около това.

Слово по време на премиерата на стихосбирката „Пиета” на Георги Гаврилов  – Бургас, 11 ноември 2016 г.

 

new-image34567G_Gavrilov.jpg

Вашият коментар