Рада Александрова
Понякога забелязваш автора от едно стихотворение, едно четиристишие или дори от една строфа.
Така открих за себе си Илеана Стоянова от стихотворението й за гроба на майката в книгата „Острови от кобалт” (след която бяха отпечатани осмата й „Дъждовден” и деветата „Лятото на астрите”).
Едно стихотворение, откровение, вик или повест. Но всъщност – заради огромния заряд в него, тази болка-мъка, тази някак материална органичност.
Вероятно сте забелязали, че точно органичността някак липсва, отсъства или е избягала от многобройните платна на съвременната ни поезия.
И вместо нея се настанява модерно седнала накриво измъчената книжност и бездуховна претенциозност.
Вероятно точно заради това ме разтърси естествения вик на Илеана.
Това стихотворение – за Задушница – би докоснало сърцата на мнозина.
Докато чаках да получа новата й книга „Лятото на астрите” (Издателска къща „Знаци“)
ми се струваше, че няма да мога да се огранича да пиша само за любовната й лирика.
Защото – имаме някак изграден образ, някакъв, да, шаблон като кажем – любовна лирика. Струваше ми се, че ще бъда някак стеснена от самата тема.
И толкова по-голяма е радостта ми от срещата с тази нова книга за старата, древна история, наречена любов.
Поетесата разбира и живее любовта в различни времена и състояния. За нея любовта и музиката са едно и също. Както картините, живописта и любовта.
Както всички любими автори, чиито имена Илеана е включила в това томче. Те са неразривни от живота й. Врастнали с нейната емоционалност. Музиката, багрите, а може би и цялата природа са израз на любовта, различни нейни тонове и звуци.
И има една задъханост, проникване, вливане в това „живеене в/ или чрез любовта”. Любовта, която е всичко и навсякъде – дали в стаята, леглото и музиката или на Емпайър стейт билдинг, тя има общо дори и с икономическите закони.
Чрез тази книга Илеана Стоянова, а и с останалите, струва ми се е разширила „територията на любовта”. А също така я е намерила като част от нашия болезнен, противоречив и много често – несправедлив съвременен живот. Както можем да открием себе си и своите реакции или отклик в строфите на стихосбирката, точно тъй тя е и удивително физиономична, разпознаваема, единствена.
Нейната оригиналност иде от неповторимата личност, език, натура на авторката. За мен е радостно.
Много поетични открития като текст и метафора можем да срещнем тук и да се насладим на мъчната, понякога откровеност.
Разбира се, в „Лятото на астрите” срещаме поетесата и като познаваща формите на любовта, нейните отчаяния, нейния пясък или – „ и в камъка познах раздялата със всичко скъпо”.
Струва ми се, че с тази книга Илеана Стоянова ни казва: „Любовта не е щадящо чувство, нито дори това, което наричаме обикновено – любов. Тя не само е всичко, което ни заобикаля и в което се блъскаме или слушаме музиката му, галим багрите и клетките му. Да, тя е всичко върху което стъпваме и се люлеем като вода, прегръщаме и се отбраняваме, тя е цялото съвършенство на мига, и деня, и живота. Тя е просто Сътворението”.
Или поне аз така чета тази книга.
Много е нова и хубава, Илеана!
08.02.2017 г.