Рада Александрова Понякога забелязваш автора от едно стихотворение, едно четиристишие или дори от една строфа. Така открих за себе си Илеана Стоянова от стихотворението й за гроба на майката в книгата  „Острови от кобалт” (след която бяха отпечатани осмата й „Дъждовден” и деветата „Лятото на астрите”). Едно стихотворение, откровение, вик или повест. Но всъщност – заради огромния заряд в него, тази болка-мъка, тази някак материална органичност. Вероятно сте забелязали, че точно органичността някак липсва, отсъства или...

Повече