Новини

ИК „Знаци“ издава Рьотке за първи път в България

Теодор Рьотке, един от десетте най-изтъкнати aмерикански поети на 20 век, излиза за първи път в България. Стихосбирката „Тъмна светлина“ е събрала най-доброто от неговите стихотворения. Правата им са откупени.
Ето малка част от рецензията на д-р Добрина Топалова, написана специално за изданието:

Тъмната светлина на Теодор Рьотке

Автор на десет поетични сборника, носител на наградата Пулицър за поезия (1954 г) и на годишната национална наградa за поезия ( за 1959 г. и за 1965 г.), поставян в десетката на големите американски поети на 20-ти век, Теодор Рьотке е от най-вдъхновяващите класици – вълнувал света приживе и останал търсен автор и след смъртта си (1963 г.). Един непознат на българската публика автор, който ще бъде харесан от всички, готови да изпишат Дух и Природа, с главна буква.
Несъмнено съществува дълбока близост между поезията му и американския трансцендентализъм: заради една духовна чувственост, която има своя достъп до Бога чрез екстатическото преживяване на познанието, заради виждането на природата като другото лице на Бог, като глас на откровението („Гласът“). Един романтически поглед към битието се застъпва във все още болните от просвещенския рационализъм времена за мъдростта на душата, за тайнството в битието, за чудесата на съществуването ни. В тази поезия всичко вибрира, трепти, има скрито дихание („Орхидеи“), очертава вълнови кръгове („Познавах една жена“), нещата си предават енергия и дори на камъните прорастват криле („Малките неща“). Една тръпнеща жива вселена огражда човека отвсякъде, всмуква го в мистерията на преображението си и той „става“ природа, Природата си. Божествената му природа го свързва дълбоко с всичко наоколо – дотолкова, че ако нещо прошумоли в папратите наблизо, сякаш не те се разделят, а „плътта ми се дели“ („Малките неща“). Поетът изповядва: „Това трептене е моята стабилност.“ То е усещането, че си духовно жив – част от непрекъснато вибрираща вселена („Събуждането“, 1956)…

Вашият коментар