Мравките пият вода

Заглавието на сборника с разкази „Мравките пият вода“ е много популярна фраза сред морските хора и се използва да обозначи колко тихо и спокойно е морето, толкова, че една мравка да успее да се приближи до ленивите му вълни и да пие. Мравките, естествено, не пият солена вода, така че, това може да се приеме като метафора.
Сборникът получи това заглавие по много причини: първо, морето и морските хора са едни от героите в тези разкази, както и Бургас и многото реалии в тях. Това съвсем не пречи който и да е читател да се потопи в атмосферата им и да се почувства като у дома си.
Второ, начинът, по който са написани, може да донесе на читателя усещането за едно плавно развитие на историите, т. е. спокойствие и уют в четенето. За разлика от съвременните тенденции в прозата, според които не историята трябва да доминира, а състоянието на героя, усещанията му, езиковите еквилибристики, тук истории има. Има и всичко останало, но в това читателят ще се убеди сам.
Героите са с разнообразни професии: бармани, бивши моряци, учители, тийнейджъри и възрастни, носещи с достойнство годините си, някои с деменция, лекари, художници или, както каза един приятел критик – цветни чешити и градски легенди (с второто не съм много съгласна, но може и така да изглежда отстрани ). Повечето остават неразгадани докрай като професия, защото това не е необходимо за парченцето от пъзела на техния живот, което сме взели в ръка и му търсим място в огромната рамка на света и времето.
В разказите не липсва и заигравка с магическия реализъм, защото закъде е един текст, ако му липсва тайнство и магия.
Живка Иванова