Манифест на тъмнината

15.65 лв. / 8.00 €

Оригинален и завладяващ разказ, обхващащ наука, философия, екологизъм и културна история – Манифест на тъмнината: за изкуственото осветление и заплахата за извечния ритъм

Колко светлина е твърде много светлина? Сателитни снимки показват нашата планета като ярко сияеща сфера. В епохата на денонощно осветление, излишъкът от светлина се превръща в сериозен проблем. Почти всяко живо същество, включително и хората, функционират според циркадния ритъм. Флората и фауната са еволюирали в естествения цикъл на деня и нощта, но в последните години светлинното замърсяване вече е основен екологичен проблем.
Шведите винаги са живеели в крайностите на светлината и тъмнината — с кратките зимни дни и ярките летни нощи, но днес са малко местата по света, които нямат свои собствени изкуствени „бели нощи“.
Тази задълбочено проучена книга предизвиква инстинктивния ни страх от тъмнината и ни призовава да ценим мрака, неговите създания и уникалните му красоти.
Екльоф размишлява върху величието на нощното небе, проследява хаотичните траектории на „опиянени от светлина“ нощни пеперуди и стремглавите гмуркания на совите. Той обяснява ехолокацията на прилепите и земеровките и ни показва биолуминесцентните създания в най-дълбоките океани.
*
Йохан Екльоф има докторска степен по зоология и е един от изтъкнатите световни експерти по прилепи. Живее в западна Швеция, където работи като природозащитник и копирайтър. Като отдаден приятел на нощта, в „Манифест на тъмнината“ той пише настойчиво за вредите, които нанасяме на себе си и на другите живи същества само като държим светлините включени. Описва ефекта на Ефекта на доминото от намаляващата тъмнина: насекоми, объркани от уличните лампи и неспособни да се размножават; птици, заслепени и дезориентирани от светлините; прилепи, които гладуват, докато напразно чакат насекоми, които излизат само в тъмната част на нощта; и хора, които стават все по-стресирани и затлъстели заради разстройствата на съня, причинени от изкуствената светлина.
Електрическата крушка – дълго време символ на прогреса и развитието – трябва да бъде изключена. Все още има надежда за нощния живот. Може би следващото поколение ще може да гледа звездното небе по същия начин, както човечеството го е правело преди откриването на електричеството.
Carpe diem? Carpe noctem!