Мария Донева
Книгата на Светлозара Кабакчиева „Сенки на сърца“ е цялостна и органична. Отделните стихотворения се сливат в последователността на сезоните и настроенията. Цветовете тук са пастелни, с ярки акценти, които привличат вниманието на читателя към детайлите и им придават особено значение.
Стихотворенията са вглъбени, вгледани навътре в себе си, дълбоко преживени и осмислени. Емоциите са естествени и приземени, свързани неотделимо с природата. Пейзажите на душата, релефът на чувствата, внезапните настроения, изразени с елементи от природния или градския пейзаж присъстват във всяко стихотворение. Дори и минорните редове носят наслада за сетивата заради красотата, която неотменно присъства в тях. Поезията на Светлозара Кабакчиева изисква от читателя всеотдайно внимание, защото събужда неговия личен опит, извиква спомена за други, отминали времена.
Усещането за приглушена, нежна носталгия по време, място или човек, копнежът по дом, който се пресъздава и преживява всеки миг, е много ясно и силно. Домът може да бъде дори само в жеста на две ръце, да бъде подслон за детството и любовта. Той е място на любов и сигурност, но в същото време е уязвимото, слабо място на лирическата героиня. Домът трябва да бъде отстояван; той защитава, но в същото време трябва да бъде закрилян и пазен.
Преживяването тук е по-важно от притежаването; копнежът и мечтата са по-властни от реалното ежедневие. Лирическата героиня непрекъснато потвърждава своя избор, държи на решението си да се стреми към нещо повече, нещо по-далечно и по-красиво от простото преминаване през живота ден след ден. Светът в тази книга е търкулнат като житената питка от приказката и човек тича след нея – не само за да утоли глада си, но и за да види нещо повече, да бъде не само тук, да постигне целите и да удовлетвори копнежите си. По този начин светът се одухотворява, разширява се хоризонтът и в окото на белия лист трепва поезията. „Цветята растат от моето нетърпение.“
Това е поезия на опита; на познанието за всички житейски сезони, на насладата от всички чувства; на смирената радост, на привързаността към самия живот.