Ако попаднете на тази книга и проявите интерес към незаснетите сценарии на Людмил Тодоров, уверявам ви, няма да съжалявате! Причините са много, няма да ги изброявам. Просто опитайте!
За тези, които решат да опитат, ще споделя няколко „хитринки“, които да ползват докато четат сценариите, защото в този опит се изискват известни усилия от страна на читателя.
И така, настанете се удобно, изключете телефоните си, телевизорите и всички останали дразнители, за да можете да се потопите в сюжета, да възбудите въображението си и да пуснете в главата си „вашия личен филм“. Пуканките не са задължителни! Препоръчвам да прочетете сценария на „един дъх“, това ще ви помогне да усетите историята в нейната цялост. Не пропускайте и ремарките, те ви ориентират къде и кога се развива действието, кои са героите, как са облечени… Киното борави с образи, един кадър може да каже много повече и от най-добрия диалог. В сценария „Семейни жени“ има един блестящ епизод! Действието се развива в ресторант: на дансинга виждаме няколко двойки танцуващи жени. Сега си представете ресторанта. Щом има дансинг и музика може би е хубав ресторант, не луксозен, но хубав. Чуйте музиката. Предполагам, че е бавна. Огледайте жените. Добре облечени, симпатични, дори красиви… Някои от тях с висок стандарт на живот, сигурно има и богати… Но вижте колко странно танцуват! Те не танцуват, а се държат една друга, вкопчили са се помежду си, сякаш се страхуват да не се изгубят. Вижте очите им. Колко много самота има в тях! Какъв парадокс! Уж танцуват, уж се забавляват, а от кадъра вее тъга!
Ох, стана ми мъчно за жените и ще спра до тук, ако на вас ви е интересно продължете. „Играта на фантазия“ е изключително забавна и лично за мен е по-добра от решаването на ребуси и кръстословици. След като „изгледате“ сценария, затворете книгата и не бързайте да ставате. Останете на стола още няколко минути и опитайте да проведете „мислен“ разговор с автора. Задайте му всички въпроси, които ви интересуват. Например: какво разглежда сюжетът, какъв е тематичният конфликт, какви са темите и идеите, за какво се бори главният герой, кой му пречи и защо му пречи… Вие си знаете! Людмата е добър събеседник, той ще ви отговори. Може да се получи хубав и смислен разговор, нали за това е изкуството – да си говорим за важните неща!
След като приключите разговора с Людмил, излезте навън и се разходете. Светът е пълен с неща, с които толкова много сме свикнали, че вече не им обръщаме внимание, а те май са солта, без която не можем.
Това е! Приятно „гледане“!
Ивайло Христов – режисьор
Отзиви
Все още няма отзиви.