Анекдоти и весели случки от миналото на малкотърновци

С дълбока житейска мъдрост, понякога с лек хумор или остра сатира са пословиците и поговорките, запазили странджанската си специфичност. Всички те имат точен прицел и
се казват в подходящи моменти. Кратки по своето съдържание, те са наситени с езика на района и времето на създаване. В тях всяка дума, всяко ударение са поставени на място.
Понякога изменената дума, неточната интонация на казаната поговорка или пословица изменят съдържанието, дават друга насока на нейната цел.
От паметта на мнозина още не са избледнели имената на такива веселяци, като дядо Лечо Кафеджията, който непрекъснато е забавлявал клиентите си не само с мъдрите си приказки, но и с духовитите си „лафове“ и измислици; дядо Тодор Араболу – с неизчерпаемите си анекдоти за паши и бейове, с находчивите си епитети – прякори, с които е обичал да кичи лентяи, чорбаджии и експлоататори; дядо Киркора (Киро Иванов), с доста оскъдните си, но закачливи и дори язвителни, жигосващи реплики, които са разведрявали, но и честичко са начумервали белокосите и мустакати клиенти в кръчмата му
– току до Големия врис; Лигор (Григор) Глухият, който е бил зарязал стария си занаят и „завъртял“ малка кръчмица, но не прокопсал; дядо Тодор Попов (Дерекьовски); Киро Евтимов; Диньо Тюфекчиев и Димо Вирянов, който знаел да бръсне не само с бръснач, но и с острия си език. Да добавим още имената на Никола Карпузов, Димитър Бъчваров, Иван Попградев
(обущар), Петко Бодуров (бъчвар), Янко Профиров (кръчмар и касапин); Лефтер Мечев и Димитър Арнаудов с анекдотите и епизодите си по време на „комитлъка“ и учителстването си из Странджа. Не по-малко духовити и находчиви са били в по-късно време и някои по-млади: Пенчо Райков – служител, Иван Янков – учител, Димитър Попсавов, както и Васил Кутлев – шофьор.