Завръщане след дълги години, прекарани далеч от родната пръст. Възможно ли е то? Къде остават пренесеното и пресътвореното?
Опит за разчитане на строфите на кръвта. Въздигане на спомени, запазили дъх и фрагментарност. Мисъл и приемане на вините и угризенията на изоставилия. Разкръстването на чергарства и преселения.
Авторът се опитва да даде отговор на тези въпроси.
И както казва писателката Неда Антонова за книгата: „И дишаш спомени: все по-малко тукашен, но и още недостатъчно тамошен. Тук – красив до небето. Там – свободен до небето. И дори, когато връщането ти е дарение, ти знаеш, че връщане няма. А тази книга… каквото и заглавие да носи, то винаги ще се чете „Кръв“.“
Емиграцията е странен феномен. Тялото се изнася, за да се спаси, а духът, чрез носталгията, е в непрекъснато състояние на обратна емиграция към Родината. И това състояние пази възвишена представата за родното. То пази и Логоса в неговата чистота и близост до оригинала.
Това си мисля, докато чета прекрасните стихове на Васил Славов, един от знаковите ни съвременни поети, които съдбата разпиля по света.
Недялко Славов

Васил Славов е роден в София. Завършва английска филология в СУ
„Климент Охридски“. Първата му стихосбирка излиза от печат през 1989 г.
Същата година заминава за САЩ, където специализира литература,
литературна критика и креативно писане. До заминаването си публикува
поезия, преводи и критически материали в повечето литературни издания
в България.

Автор на няколко поетични и белетристични книги и носител на престижни
литературни награди и отличия. Представян е с авторски стихове на английски
в САЩ и Великобритания.

Живее със семейството си в Питсбърг, Пенсилвания.