В тази поезия забравата е родител, сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ангелите цъфтят, а любовта пръска черепа си в цимента, като гравитация на комета. Животът плюе ръжда, сърцето сменя пола си, дъното е ноев ковчег, самотата е на един свят разстояние. Щастието се предлага само онлайн. „Аз съм смъртта си!” – крещи един глас, който достига до края на бездната. „Но за какво е всичко това?” – ще попита читателят. Отговорът е прост – за те накара да съществуваш!
Иван Христов – редактор
„Биография на бездната“ e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство.
Аксиния Михайлова
Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен.
Силвия Чолева
Опит да се сглоби мост между живите, между идващото и отдавна загубеното, да се реконструира едно възможно минало, да се диша любов сред свят, направен от „ожулена светлина”.
Ина Иванова
Прекрасна метафора на празнотата, онази черна дупка, от която всички ние идваме и в която рано или късно ще се завърнем. Но преди това ще трябва да минем и през Ада на живота си. За да добавим и нашата частица тъмнина във вечността.
Ива Спиридонова
Отзиви
Все още няма отзиви.