Ветеранът от Балканската война – 1925 г., Данчо Попов, се завръща у дома при жена си Витка с десет годишно закъснение, само по долни гащи. Страхувайки се, че ще го арестуват като дезертьор, той върви само нощем пеша от турската граница и бос, за да стигне до родното си село близо до Карнобат. Налага се Витка да го крие. Никой от двамата не е готов да признае истината за близкото си минало.
Данчо преживява отново и отново кошмарите на пленничеството си, най-страховитите от които са негърските ръце на сенегалците от колониалните войски на Франция и въжетата, с които са връзвали робите, превозвани с кораби от Африка до Марсилия, много от които се налага да бъдат удавени при появата на френската брегова охрана.
Витка, красива „вдовица от войната”, която отглежда сама сина си в размирна България, бива съблазнена от семейния покровител – хотелиера и богаташ Пламен Господинов. Той неведнъж спасява момчето, което, увлечено по левите идеи, се забърква в доста неприятности. Нейната бременност ще доведе до убийство.
С майсторското описание на детайла, без това да утежни текста и с изключителната сила на повествованието и обратите в развитието на сюжетната линия, романът разисква важните и вечни теми на предразсъдъците, любовта, чувството за дълг и чест и липсата на такова, както и греховете и изкуплението на хора, които самият живот превръща в герои.

Отзиви
Все още няма отзиви.