Месец, след като БГ групата на 2012 пусна на музикалния пазар новия си албум „Непознати улици 2012“, вокалът и автор на всички й песни – Мария Мутафчиева издава и книга с това име. Мери е събрала в това издание своите ранни стихове и първите си текстове за песни. Илюстрациите и дизайнът са дело на Невена Ангелова – художник и преподавател в НХА.
Към книгата има и подарък – CD „Непознати улици 2012“. То включва 12 трака – презаписани версии на култовите песни отпреди десет години, както и неиздаваните до момента „Опит за летене“, „Когато сън Земята заспи“ и инструментал на най-големия хит на Мери Бойс Бенд „Непознати улици“ – поместен и в учебника по музика за седми клас.
Мери споделя: „Текстът на една песен винаги е бил водещото начало за мен. Това, че съм филолог по образование, разбира се, ми помага, но ме прави и много самокритична… Никога преди не съм мислила, че ще издам стихосбирка… Румяна Емануилиду (редактор и издател) пое инициативата и ме покани, а аз първоначално се почувствах странно неподготвена за това… Но всеки от нас започва отнякъде… Когато си в публичното пространство, хората знаят всичко за теб от момента, в който си влязъл в полезрението им. Книгата „Непознати улици“ открехва врата към времето преди да стана Мери. Тя е моето начало като автор. Албумът пък е изключително важен за Мери Бойс Бенд, защото събира в едно първите авторски песни на групата! Сигурна съм, че за нашите почитатели ще е интересно да се срещнат със самите нас от друго време!“
Ще успея ли някога да надбягам птиците
Закъснели ята.
Бягство нанякъде.
Обичайното бягство –
обичайно сбогуване.
Устремени криле –
задъхани мускули.
Ще успея ли някога да надбягам птиците?
Закъснели ята.
Облаци дишане.
Посрещам деня –
отново сбогуване.
Устремени криле –
болка в очите ми.
Ще успея ли някога да надбягам птиците?
Ранно бягство и корени.
Тъй съм орисана –
да изпращам безкоренни,
да догонвам следите им.
Дива болка в очите ми.
Тъй ми е писано –
пак изпращам безкоренни,
а не виждам следите им.
Закъснели ята.
Бягство нанякъде.
Оставам сама
да гоня вятъра.
Устремени криле –
болка в очите ми.
Ще успея ли някога…
1995 г.
Непознати улици
Старият квартал не се промени.
Пак е събрал смях и детски мечти.
Тук всеки ден на празник прилича.
Аз ли съм това момиче,
дето в спомените тича?!
Старият сигнал други събра.
Мина през мен като звук любовта.
Някой отсреща ме позна.
Ти ли си това?!
Стара игра – нови лица.
Мина през мен като звук любовта.
А всеки ден на друг ми прилича.
Аз ли съм това момиче,
дето още го обичаш?
И никой не разбра – отива си лятото.
Идва есента – тръгвам някъде.
И непознати улици ще извървя –
себе си искам да разбера.
2000 г.
Отзиви
Все още няма отзиви.