Блог

„Вътрешната стая“ отбеляза 10 години с ново издание

Романът на Керана Ангелова „Вътрешната стая“ събра в Дома на писателите в Бургас многобройна публика (поети, писатели, библиотечни работници, четящи хора) за своята 10-годишнина.

Вечерта премина задушевно в разговор с издателката Румяна Емануилиду, редакторката Добрина Топалова и самата авторка.

Към положителната емоция при представяне на новото второ издание на романа привнесоха младите артисти Христос Стаматиадис и Сияна Ламбова, както и прекрасната тромпетистка Галя Димитрова – и тримата са възпитаници на Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ в Бургас.

Ето откъс от рецензията на д-р Добрина Топалова, включена в новото издание:

…Първата част на романа припомня фрагмент от поезията на Христо Фотев и остава в обятията й  до края си. Текстът въплътява и онова грегорианско песнопение на делфините, което помни всеки, докосвал тази поезия – в съня на Анастас то се лее до небето и зове Бога, слави го чрез гласовете на „Йоан Кукузел”. Първата част започва от брега на морето. В нея се прокрадват в епическа плът и романтичните акорди на Христо Фотев, и шлагерният мотив за жената-морска сирена. Затова много по-точно е да се каже, че романът започва  от митопоетическата енергия на брега, от мита за брега, който литературно го досътвори .

Най-буквално първата част започва от поезията, от жеста на вечния поет към света на забравата – „О, Капитане мой, не трябваше…/ Не знаехме ли ний, че стреляме в приятели?”- и разгръща този лирически мит чрез Матей Делфина. Романът епически го изчерпва в първата част, но го поставя в една ниша на вътрешната стая, където той пулсира и се възражда в романовото време. Но още в същата част се заявява и дълбокият епически потенциал на образа на майката, който остава неизчерпан. Втората част също започва от брега, въвежда в романа писателката Анастасия и е силно тематезирана чрез писането. Така един митологизиран образ на поета, чието слово повежда романа, е последван от героинята, която носи духовния строй, очите на вечния поет и  се самоопределя чрез писането.

Романът изразява особено пътуване от митологията на културата към митологията на родовото, от фигурата на бащата, в която се разпознават и духът, и жестовостта, и фразеологията на Христо Фотев и лирическият човек в поезията му – към митологията на майката, която в творчеството на Керана Ангелова винаги е планината, Странджа. Романът обявява ясния образец за поезията, бащата, повторен от брата – отпътувал далече и останал в сърцето, като Христо Фотев. Бащата-брат, който научи брега да чува богослова на делфините, в чиито духовни обятия, в евангелието за човека-поет Анастасия се чувства до края на романа, помни-сънува-живее-дописва легендата, обживяла вътрешната й стая. Във вътрешната стая придърпва пъпната връв към поета у себе си, към „другия в мен” и сигурно винаги ще придърпва, за да се случиш целия. Но от нея тръгва и пътят към прозата.

Това е един особено интересен аспект на романа, той налага още по-сложна пулсация на текста, налага се в ритъма му, забавя оттласкването от брега, очертава спад на динамичното начало, проточва субективното време през усещането на Анастасия за безвремие, запълва с темата за писането този сюжетен спад, разгръща постепенно мистичните призовавания чрез видение, среща, чрез старците, представя времето на вцепеняването, което има особен функционален смисъл в романа, докато стигне до пътуването-завръщане. Това налага онова място на затишието – „Някъде по средата на книгата Керана деликатно ни казва: „А сега да направим малко почивка!” И това е като при бурята: когато се разразява, тя в центъра си има „око” на спокойствие и безветрие. Можем да кажем, че това място по средата на книгата е „вътрешната стая” на самата книга”(Новков 2007).

От това място започва най-дълбоката трансформация на субективния космос – след небето да бъде родена в цялата си плът и земята, да се разгърне един нов епически етап за образа на майката, да се обходи по вертикала дълбочината му, да бъде оставена тя да говори във времето, да се пресътвори родовия космос и чрез него – себе си. Керана Ангелова  заявява във „Вътрешната стая” колко любовно принадлежи на културата на Бургас, но и че се случва като писателка в и чрез Странджа…Vatreshnata-staq

 

Вашият коментар