Изповедите на Арсен Люпен
Ранни разкази, които френският писател Морис Льоблан създава с основен герой Арсен Люпен
Мери и лепреконът. Приказки за доброто
Възпитаването на добротворчество и емпатия у децата е изключително важна и отговорна задача за мирния живот на планетата.
Владина Цекова - тв сценарист и продуцент
Птича тишина
Света на птиците като градежен елемент на духовен живот, чийто кислород е именно тяхната тишина – метафора на прилива на сила, на надеждата за добро, вдъхновение за живот и изкуство.
Балсам от Гълъб
“Балсам от Гълъб“ е книга, съдържаща тринадесет разказа. Историите черпят огниво от библейските теми и добродетели. Числото тринадесет надхвърля възможната фаталистка интерпретация и прави алюзия за броя на присъстващите на Тайната вечеря, малко преди разпятието.
Всеки от героите носи своята болка и вина на трапезата на живота, в миг се превръща в предател или предаден, но никой не е отхвърлен от Него. Той идва, за да промени устоите ни из основи, да научи човека на вяра, надежда, смирение, доброта, прошка, обич. За всеки има вино и хляб! Животът обаче бележи с рани всички, без изключение. Някои видими, други скрити дълбоко в съсъда на сърцето. И в спасение ние търсим своя лек, своя балсам за рани. Но този чудодеен лек не се дава даром, той е лутане, осъзнаване, път, той е дело на копнеещата душа, на нашата воля и съзидателност тук, на земята. Този балсам за рани не е илюзорно бягство от реалността, той е търсене на личен смисъл по неразгаданите пътища на живота.
„Балсам от Гълъб“ е книга за намирането на светлик през тъгата, самотата, болката, лошавината, съмнението; за спускането на белия гълъб в душата.
Шивачът на времето
„Шивачът на времето“ е книга, съдържаща двадесет разказа. Сюжетите се развиват в две основни времеви оси – минало и настояще, а географското пространство е Странджа планина. В по-широк смисъл обаче границите на действието излизат от конкретния топос и се превръщат в универсални истории за човешката топлина, за стремежа към щастие и себенамирането в един свят, чиито пътища често са неведоми за съзнанието.
„Шивачът на времето“ понякога е щедър и добронамерен терзия. Но често е безмилостен и крои света не по наша мярка. Платовете му са груби, при допира с кожата жулят, правят рани. При всички положения обаче надежда има – човекът има своя слънчев конец, който проблясва в тъканта, с която Шивачът работи. Това са кратките мигове на щастие, талантът, отдадеността, вярата, силата на духа, взаимността, милите спомени, детството, мечтите.
Човешкото същество, често потънало в сивота и забрава, с убодени пръсти, се превръща в съавтор без напръстник на Шивача и тихо намира своя миг-живот.