Конкурс "Море"

Национален литературен конкурс „Море 2014”

На 12.05.2014 г. от 17,30 ч. в Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски” се състоя тържество по повод връчване на наградите от Национален литературен конкурс „Море”. Това е петото издание на конкурса организиран от читалище „Св.св. Кирил и Методий 1985” със съдействието на Община Бургас.

Партньори: Издателска къща „Знаци”, дружество „Български писател” – Бургас

 Морето е магията, която събира талантите. То привлича със своята сила и безкрайност. Като че ли всеки, изкушен от литературата в един или друг момент, е посветил стих, мисъл, ред на морето.. Морето е вдъхновение  и за тези, които са родени тук – в Бургас, и за другите, които са от Русе, София, Казанлък, Силистра, Търговище, Видин, Горна Оряховица, Свищов, Ракитово, Роман…

Както всяка година, така и сега, участниците в конкурса са от цялата страна на възраст от 15 до 25 г. Младите хора умеят да пишат и търсят изява на своето творчество. Едно такова място е Национален литературен конкурс „Море”. Изключително приятен за организаторите е и фактът, че някои от авторите участват за втори или трети път.

По традиция журито се избира от утвърдени имена в литературния живот от Бургас и страната. Председател на журито за 2014 г. е Керана Ангелова – поет и писател и членове Добрина Топалова д-р по литературознание и Румяна Емануилиду – публицист и журналист. Композиторът Стефан Диомов определя специалната награда „Стихотворение – текст за песен”.
На носителя на голямата награда г-жа Румяна Емануилиду – собственик на издателство „Знаци”, издава книга със стихотворения.
Решението на журито:

Категория „ЕСЕ”

Трета награда е за „МОРЕ или за болестта на поетите“ на Ралица  Бориславова Колева, 22 г. София

Втора  награда е за „Морето“ на Николета Живкова Димитрова, 17 г. Бургас

Първа награда за есе  се присъжда на Божидар Симеонов Бояджиев, 18 г. София за „Смъртта на пламъка“

Категория „Поезия”

Поощрение в категория поезия за участието си в Национален литературен конкурс „Море” получава Анита Христова Велева, 23 г. от Плевен за „Извадих от сърцето си слънчева костица“ и „Синьото ти око е обвивка на планетата“

Трета награда е за София Тодорова Милева, 23 години – Бургас „От мъртвото море“

Втора  награда за поезия е за Антония Станиславова Тодорова, 18 г. – Бургас „Не искам да те чуя“ и другите й стихове

Първа награда за поезия печели Георги Цветков Гаврилов, 22 г. със стихотворението „Хипнози”

Наградата на дружество „Български писател„ – Бургас е за Анита Христова Велева, 23 г. от Плевен за „Извадих от сърцето си слънчева костица“ и „Синьото ти око е обвивка на планетата“

Наградата на композитора Стефан Диомов ”Стихотворение – текст за песен” е за Жулиета Бозова от гр. Пловдив и стихотворението й „Пръстен в морето”

Голямата награда тази година не се присъжда. Въпреки това собственикът на Издателска къща „Знаци“ Румяна Емануилиду обяви, че ако отличеният с първа награда Георги Гаврилов представи набор от стихове за цяла стихосбирка и е готов да работи с редактор от издателството, тя ще издаде първата му книга.

След награждаването участници, гости и приятели опитаха от вкусната торта специално направена от сладкарска верига „Ани” по повод петото издание на конкурса.

 

1 награда – Георги Цветев Гаврилов, 22 г. София

 

Хипнози (цикъл)

1.

в полусън

вълни от хематит

 

запенват се

прошупват

изкипават

значиш повече от цялото значение

 

но търся

търся още

 

и обливат ни

обнежват ни

обсънват ни

 

вълни от хематит

пулсиращи хипнози

 

значиш повече от всяко търсене

но все забравям

 

и сънувам

все сънувам

идещи

заиждащи

прииждащи

вълни от хематит

 

ти не значиш

ти не значиш нищо

ти не значиш

нищо

 

и нагазвам

във водите

 

и събуждам се

нагазил във водите

 

значиш повече от всеки бряг

 

вълните ме отделят

хипнотично

 

от брега

 

събуждам се навътре във водите

 

значиш повече от всеки сън

и подтик

 

но не значи нищо

близостта

 

навътре, надълбоко

тук вълните не шуптят

не се пропенват

и морето е безстрастно

 

без хипноза

без хипноза

 

тук съм буден

значиш повече от всяка будност

 

повече от всяка залисия

 

но край теб,

шумят вълните

блъскат се вълните

искат ме вълните

 

и забравям

все забравям

 

да не търся

да не слушам

да не диря важност.

2.

хванали ръце

вървим

по еспланадите покрай морето на забравата

 

със сплъстени от солта коси

изсъхнали лица

от пъзели

разхождаме се

 

между

палмите – крака на слонове

в Далиев екзосън

 

където старците

налюспени под слънцето

играят на петанк

за предпоследен път

 

с потънали гърди

и плондирани кореми

 

и отказват да започнат

битката с морето пак

преди да са приключили играта

 

а вълните ни влекат

привикват ни

с проточените си пенливи устни

хищни устни на морето

 

пуснеш ли ме, за да стегнеш

връзките си,

всичко свършва, всичко свършва

 

захвърли обувките, и двете т

а вълните да награбят тях

 

да ги облизват и лигавят

да ги всмукват и изплюват

да ги движат по брега

оставяйки следи

 

докато топките летят

 

зелената се тръсва притъпено в пясъка

и запълзява между дюните

към кошонета

 

хвърля следващият

синя и в широка арка

каро и жълтата е отклонена

 

жълтата се изтъркулва настрани

засилва се по плавния наклон

и спира до крака ти

 

старецът ти кима

прави знак да му я върнеш

има много много черен врат

и гущерови гънки

 

 

но играта не е свършила, защо

какво

 

недей

какви ги вършиш

не

какво направи

 

потната ми празна длан се свива

 

всичко е наред

нима се плашиш от морето? – питаш

 

моля те хвани ме за ръка

хвани ме за ръка

 

спокойно всичко е наред

 

и тръгваме отново

ти ме стиска здраво, много здраво

и се смееш

и забързваш крачка

 

а морето на забравата шупти

 

и

боже

колко ти е почернял вратът

 

утрото ухаеше на риба,

на забравени жени,

и забравени отдавна тежини…

 

по изпръхналия дървен кей,

дойде, оттам дойде със вей,

със вей на бриза,

и солта,

и раните солта облиза,

в утрото рибоуханно…

утрото задъха странно,

там задъха откъм кея,

сякаш там я виждах – нея,

виждах болката сред бяла пяна…

 

и проплъзна се полека,

по крайбрежната пътека, в лъкатушене сред сградите,

и техните фасади,

поолющени, напукани и ярки,

и залегна над паветата,

 

с прахта се сля в несрета,

и се вмъкна в избелели шарки…

 

аз усещах я в лулите си,

и вкусвах я с цигарите,

с луните сутрин, в ниските омари…

тя стоя тъй все наблизо,

кожата обвила кожа, риза,

плащеница от вина и гнет…

вина ме водеше напред,

и тя ме водеше натам,

и тя кънтеше в мене –гам…

 

и знам, тогава

откъм онзи полусрутен кей,

повя, повя „посмей”,

„посмей” край мене лъхна

и край мене в сол изсъхна,

а на кея на самия край,

самси стоях, самси комай,

комай на кея на самия ръб,

и в мен кървяха жал и скръб,

и скръб помоли ме „посмей”,

а аз помолих се „повей”,

и с вей опръска ме, вълна,

вълна-стена, стена-жена,

приканваща „ела, любов”,

тя паст отвори – сред скалите ров,

пенлива слюнка, разредена кръв,

и зейна чакаща, и о, какъв,

какъв изящно-вцепеняващ край…

 

и все пак не посмях…

и укор, не, не злъч и гневност,

обезсилената ревност

чувах в ехото да плаче,

да се вдръпва към потънали води…

 

утрото ухаеше на риба,

и на някаква незнайна тежина,

едва усетено, една дочуто…

като с отлива забравена жена.

 

 

 

 

 

 

 

2 Награда – Антония Станиславова Тодорова 18 г. Бургас

 

Не искам да те чуя

 

Пресягам се,

за да сграбча гласа ти

от другата страна на сънищата.

 

Погледа ти, търся

в прегръдката на скала

 

и в синьото петно

 

на кожата ми –

откраднато навярно

с болезнена целувка –

подарък,

който искам да забравя.

 

Целувка на морската звезда,

не искам да сваля.

 

И ще си пожелая тишина,

в която

 

да те докосна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3 награда – София Тодорова Милева 23 г. от Бургас

 

От мъртвото море

 

Веднъж да скоча в тебе и дотам!

Да се стопя на бисерна утайка…

Да стихне всяка страст и всеки плам…

и болна да не виждам свойта майка…

 

Че моето сърце една държи

от нерви изчурялото ми тяло…

Единствената майчица лежи

умираща и времето е спряло…

 

Огромен рак, от мъртвото море,

полекичка затваря й очите…

Сърцето й е тумор, не сърце!

И чисто бели вече са косите!

 

Затуй жадувам дъното, море….

да се стопя на бисерна утайка…

И болката завинаги да спре,

и болна да не виждам свойта майка…

 

Вижте снимки от събитието:

[frame src=“http://znaci-bg.com/wp-content/uploads/2015/07/more-2014-1.jpg“ width=“290″ height=“200″ lightbox=“on“ ]

[frame src=“http://znaci-bg.com/wp-content/uploads/2015/07/more-2014-2.jpg“ width=“290″ height=“200″ lightbox=“on“ ]

[frame src=“http://znaci-bg.com/wp-content/uploads/2015/07/more-2014-3.jpg“ width=“290″ height=“200″ lightbox=“on“ ]

[frame src=“http://znaci-bg.com/wp-content/uploads/2015/07/more-2014-4.jpg“ width=“290″ height=“200″ lightbox=“on“ ]

[frame src=“http://znaci-bg.com/wp-content/uploads/2015/07/more-2014-5.jpg“ width=“290″ height=“200″ lightbox=“on“ ]

 

Вашият коментар