Рецензии

Митическият реализъм на Георги Гаврилов

Това е разшифрованият запис с представянето наживо на новата книга с поезия на Георги Гаврилов (Издателска къща „Знаци“, февруари 2016 г.; редактор е Керана Ангелова, художник – Невена Ангелова), което Валентин Дишев направи пред многобройната аудитория на премиерата на 23 март 2016 г. в Унгарския културен институт в София:

Премиера-Пиета
„Пиета“ е книга, която настоява да бъде разчетена много внимателно през най-различни интерпретативни ключове, да бъде живяна по най-различен начин, защото тя има в себе си този потенциал.
Поезията на Георги Гаврилов ни предлага едно изключително прецизно и в същото време изключително спонтанно, сетивно и органично изговаряне на предметността, на достъпността, на сегашното през голямото време и високия хоризонт.
Изговаряне едновременно през този хоризонт и с прецизно ясното съзнание, че то – голямото време, в края на модерността се е изправило пред своята невъзможност. Че то се е изправило пред редица ограничения и пред своето обезплътяване.
Такава е тази книга. Такава е тази поезия. Тя действително е един особен вид митически реализъм, в който се извършва непрекъснатият акт на надрастването и разтварянето, на предметността на тук и сега битието през един висок хоризонт и през голямото време.
Тази поезия има и една друга характерна особеност – тя, дори когато изговаря себе си през Аз-а, прави това по един особен начин, събиращ в себе си многообразието, множествените идентичности на един огромен период от човешката история и култура.
Поезията на Георги Гаврилов е едно изговаряне на АЗ-а, събиращ цялата тази история. Събиращ през своя фокус тази множествена идентичност на европейския човек – изговарящия, даващия й плът и в същото време позволяващ тя да бъде разчитана и ситуирана в определено време и място.
Това е една от много редките книги, в които се говори за смъртта – не като поплак, а като поезия, от една страна и от друга страна – с мярата на действително високия смислов хоризонт на и философското, и житейското безстрашие.
Тази книга осъществява друг тип говорене, в което нещата придобиват една особена плътност. Те действително настояват, че са светове и го правят през един висок хоризонт, дори когато се говори за смъртта. Никой не е обещавал, че този хоризонт е задължително да бъде светъл. Въпросът е, че е висок. И че под него има огромен обем за духовни пътувания, огромен обем за живеене. И най-смисленият начин, по който може да се говори за смъртта, е точно този. Онова говорене за смъртта, което може да отвори огромен обем за живеене.
Младият поет нито се страхува да яхне орела, за да отлети към горната земя, нито се страхува да отреже от петата си, за да може да нахрани същия този орел. Нито пък в същото време презира долната земя, обърнал поглед нагоре и опитвайки се да обхване и едната, и другата, превръщайки я в късчета от своята плът – не за да ги умъртви, не и за да умъртви себе си, а да намери начина да живее във и с тях. Да намери начина да ги помилва, получавайки по този начин милост за самия себе си.

* * *
Самият Георги Гаврилов определи „Пиета” като книга за „болката като начин да се убие безчувствието”. „Болката беше в мен, но както това, че плодът е в майката, не е достатъчно основание за раждане, тепърва и на мен ми предстои да науча и за самата книга повече като за мое дете. Да разбера какви черти е взела от мен и кои и какви от другия си родител, който е всичко външно около нас.“
По думите му книгата е написана в два времеви диапазона. Единият обхваща около година, а вторият – около седмица /работата с редактора/. Тези два периода си делят книгата наполовина.
„Пиета” съдържа два цикъла, като вторият е изцяло в ръцете, в душата и мислите на читателите.

Вашият коментар