Ако природата е началото, дали човекът е краят? Целува ли я той с целувката на Юда, захапва ли я като уроборос опашката си? Осъзнаването ѝ чрез него грехопадение ли е? Поезията на Златка Пишиева поставя човека сред природата в състояние на напрегната хармония. В нейните стихове се долавя отглас от деликатната неудовлетвореност на Емили Дикинсън.