Блог

Книга разказва историята на манастира „Света Богородица” край Горно Езерово

В годините на жесток атеизъм доброволци са построили храма като през турско време – нощем

 

В научните читални на Регионална библиотека „П. К. Яворов” бе представена новата книга на Вида Буковинова „Аязмото” ( ИК „Знаци”, 2016).

Аязми  „Св. Петка” и „Св. Марина” е имало близо до жк „Меден рудник” преди повече от 100 години и те са били почитани от жителите на околните селища. С инициативата на Станка Димитрова, приела монашеското име Серафима, след 1982 година мястото възкръсва за нов живот.

Книгата „Аязмото” разказва за непреклонната воля и духовната отдаденост на първостроителитена новата света обител, носеща името манастир „Света Богородица” с параклиси на около 30 светци, метох и църква.

България е на второ място в света по лечебни извори, подчерта председателят на Манастирския събор Георги Стойчев. „Навремето почти във всяко село е имало аязмо (лечебен извор), параклис до него и манастирче, а всички християнски и традиционни народни празници са ставали там. Така е било и на това аязмо, където са се събирали хората от Горно Езерово, Меден рудник, Полски извор, Черни връх и други села. След това в рамките на 35 години с много дарители и доброволци мястото се възстановява, а в основата на тази мащабна дейност е майка Серафима с нейната мисия, организаторски качества и всеотдайност”, разказа Стойчев, който е в ръководството на Манастирския събор от 2001 г. Той каза, че има още много какво да се направи, за да може базата да бъде доизградена, водите да се хванат и използват, а обителта да се използва за отдих и духовна  дейност.

За авторката Вида Буковинова тази книга е „неръкотворен паметник на първостроителите, строителите, дарителите и настоятелите. Тя припомни многобройните перипетии, през които са преминали всички те в годините на жесток атеизъм. Особено през 1988 година, когато вече има построени параклиси, а идва заповед от кмета на „Меден рудник” Иван Сотиров всичко да бъде съборено, тъй като имало сигнал, че се строят частни хотели. За да се изгради обителта, е трябвало да бъде регистрирана на името на някого и я записват на Станка Димитрова (светското име на майка Серафима) и помощницата й Донка Трифонова. Кметът Сотиров отишъл чак до Цвета Даскалова – министър на строителството тогава, да иска съдействие и тя реагира. Изпратени били строителни войски с булдозери и трактори да съборят построеното. Тогава служителка от кметството предупредила хората, че ако излеят плоча на метоха, няма да имат законово основание да съборят сградата. „В тази борба за отстояване на светото място хората са работили като през турско време – нощем. За една вечер се събират 70 доброволци и заливат плочата”, припомнят авторката и една от първостроителките Елена – тогава младо момиче, която е била на обекта заедно със своя приятел, а след това неин съпруг. Елена разказа как от ръка на ръка подавали кофите с цимент, защото строителна техника не е можела да стигне до обекта. Човек до човек са били наредени, от ръка в ръка са предавани кофите – хората са се успокоявали, че и да искат, не могат да паднат от умора, защото всички били като в една жива верига. Духовната вяра ги е крепяла и е давала сила на уморените тела.

За да прогонят хората, от кметството сложили табела, че водата е отровна. Тогава Майката отишла в ХЕИ и поискала изследване. Заключението на инспекторите било, че всеки извор има различен химичен състав, но водата е годна за пиене.

Многобройни и полезни са историите, разказани в тази книга. Неин редактор е Милка Бихлюмова. Консултанти са отец Борис Беров и отец Захари. Автор на снимките е Офелия Тръпчева. „Аязмото” излиза под вещата намеса на Издателска къща „Знаци”.

Вида Буковинова е българска историчка, етнографка, фолклористка; доктор на историческите науки, заслужил краевед, почетен член на Съюза на краеведите в България.

Има над 50 научни публикации, повече от 400 популярни и научно-популярни статии, както и десетки научни доклади на конференции и симпозиуми. Научен ръководител е на православно-краеведските ученически експедиции в селата Корово, Калово, Близнак и Стоилово (2002-2013 г.). Автор е на книгите „Светилото”, „Великолепният храм” и др.

Вашият коментар