Светлозара Кабакчиева

Светът в тази книга е търкулнат като житената питка от приказката и човек тича след нея - не само за да утоли глада си, но и за да види нещо повече, да бъде не само тук, да постигне целите и да удовлетвори копнежите си. По този начин светът се одухотворява, разширява се хоризонтът и в окото на белия лист трепва поезията. „Цветята растат от моето нетърпение.“ Това е поезия на опита; на познанието за всички житейски сезони, на насладата от всички чувства; на смирената радост, на привързаността към самия живот. Мария Донева