Издателска къща „Знаци“ придоби правата и през 2025 и 2026 г. ще издаде пет от книгите на Цончо Родев. Така ще бъде продължена поредицата на издателството „Възродената класика“, този път с българска литература. Произведенията на Цончо Родев са с висока художествена и историческа стойност и незаслужено бяха забравени в продължение на десетилетия.
Преиздаването им ще бъде един малък принос към съживяване на литературното наследство на писателя и към неговата 100-годишнина, която ще бъде чествана през 2026 г.
„Черният конник“ е първата книга от поредицата. Това е роман за Черноризец Храбър и цар Симеон – „един от най-последователните опити за приключенско белетризиране на историческа тема“, както отбелязва критиката в годината, когато романът излиза за първи път /1971/.
Борис, Симеон-Храбър, Владимир, Наум, Есхач, Мостич са не само исторически персонажи, но и романтични герои, допринасящи за разкриване на една динамична епоха от българската история.
„Черният конник“ е увлекателно, интригуващо четиво, което няма как да не бъде обикнато от младежката читателска аудитория.
„Наричаха ме Желязната ръка“ е исторически роман за Ивайло и неговото време.
Книгата е наградена през 1971 г. от Министерство на просветата, ЦК на ДКМС, Комитета за изкуство и култура и Комитета по печата като най-добра книга за юноши.
„Човекът без сянка“ е исторически роман, посветен на събитията през Априлското въстание от 1876 г. в ІV-ти революционен окръг., който сега излиза в навечерието на 150-годишнината от въстанието.
„Творбата на Цончо Родев носи много нови неща в себе си – отбелязва критиката през 1976 г, когато романът излиза за първи път, в чест на 100-годишнината от въстанието. – Тя ни информира за такива страни на въстанието, които в буквалния смисъл на думите ни изненадват. Тук например се говори за разузнаването, което е било организирано от революционните комитети със задача да събира сведения за противника, да разгадава военно-стратегически ходове, да се предотвратяват евентуални удари на османлиите. Тази страна за българската национална революция е нещо ново за нас, тъй като сме свикнали да приемаме това събитие като открита схватка с врага. Така Цончо Родев ни дава възможност чрез книгата си да опознаем Априлското въстание в неговата сложност, разнообразие и богатство…“
„Мечът на непримиримите“ разкрива живота на българите през XII век, малко преди падането на византийското господство, продължило почти 200 години.
Преди бунтът на Асеневци да успее, има няколко неуспешни въстания, както и безчет стълкновения, от които става ясно, че българите не са преставали да се борят за свободата си.
Византийската империя е вече отслабена от непрекъснатите външни и вътрешни конфликти и от това се възползват новите вълни от хора, прииждащи от необятната Азия. Такива са печенегите, населили територии около Дунава и части от Добруджа.
Сеслав е млад воин, реално съществувала личност, който успява да стане главатар сред печенегите и чрез тях той се опитва да освободи България. Успява да се обгради от верни другари, но и да се сдобие с неособено верни съюзници и откровени врагове.
Романът, макар и предназначен за по-младите читатели, е интересен и увлекателен за четене от всички възрасти, от него научаваме повече за онова бурно време от българската история.
„Съкровището на Лизимах“ е прелюбопитен сборникът с разкази, с който Цончо Родев ни отвежда в кътовете на подводно царство по нашето Черноморско крайбрежие. Като използва оскъдните данни за далечното минало, а така също и последните открития на археолозите-леководолази, той е успял със силата на своето въображение да проникне там, където науката все още прави само догадки. Авторът умело води читателя из подводните пещери, сред богатства, поставени от древните гърци и исаври, по улиците на погребания град Бизоне. Изправя го пред фонтана на този мъртъв град, от който продължава да блика кристална вода и по неповторим начин му напомня за безсмъртието на човешката култура.
*
Цончо Родев е роден в Провадия на 9 юни 1926 г. Завършва основно образование в родния си град, средно в гимназия във Варна и „Право“ в Софийския университет.
Баща му Христо Ц. Родев (1880-1944) е адвокат, депутат в XXIII народно събрание. Убит е веднага след 9 септември 1944, а впоследствие посмъртно е осъден на смърт от т. нар. Народен съд (Народният съд е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия на СССР и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт, в нарушение на действащата по това време Търновска конституция. Функционира в периода декември 1944 г.-април 1945 г., като в резултат на дейността му е обезглавен държавният, политическият и военният елит на страната.). Като син на убит от Народния съд, Цончо Родев няма право да упражнява юридическа професия и се отдава на литературна дейност. Създава редица исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и повести за деца и юноши.
Почетен гражданин е на Провадия и Сливен (1998). Носител на наградата на Община Сливен за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ (1998), на наградата за краеведческа дейност „Д-р Иван Селимински“ (1995), на Почетния знак „За граждански принос“ (2006).