„Кратка философия на птиците“ – Филип Дюбоа и Елиз Русо, изд. „Знаци“, превод: Лора Стаматис, 2021 г.
„Кратка философия на птиците“ се състои от двадесет и две истории, пропити с житейски мъдрости. Време е да се потопим в тях, за да узнаем уроците, които птиците имат да ни предадат. Нужно е да спрем стрелките на екзистенциалния часовник, за да можем да почувстваме пълноценно връзката си с природата. Докато наблюдаваме тези „малки духовни наставници“, всъщност разсъждаваме за самите нас. Както птиците следват естествения ритъм на природата, така и всеки един от нас трябва да чуе сърцето си, давайки отклик на вътрешните си потребности. Наблюдавайки крилатите същества, започваме да сравняваме техния социален живот с нашия. Тази книга е като огледало, от което съзираме тайните на птичия свят. Отместим ли поглед от него, тогава ще осъзнаем, че нашият светоглед се е разширил.
„Дискретни майстори на живота, с присъщата си спонтанност и лекота, птиците имат много какво да ни кажат, стига да ги чуем.“
Всеки един от нас е преминал през трудни моменти. Крилатите същества също имат „период на слабост“. Това е „периодът на смяна на оперението“. Трудно е да се изправим, след като сме паднали. Понякога ни се струва, че е непосилно да преодолеем споходилата ни трагедия, но лошите мигове ни правят по-силни. Освен това, как бихме оценили щастието, ако го нямаше страданието, което да го предшества?
„Трябва да се научим да оставим част от нас да умре, за да можем да се преродим. Така прави птицата, когато сменя износената си перушина с нови, блестящи от здраве, пера.“
Както хората са различни, така и едни видове птици се отличават други. Докато четем, научаваме множество любопитни факти за техните навици, оперение, сезон за размножаване, начини на съблазняване, грижи за малките, разпределяне на задачите между родителите, период на миграция за прелетните птици…
Ярък е контрастът между сивогушата завирушка и гугутката. Докато „сивогушата завирушка е последовател на полигамията и полиандрията“, то нежността, с която се даряват влюбените гугутки е впечатляваща.
„Две гугутки на жица, напролет, се тоалират една друга до безкрай. Леки нежни докосвания с човката около очите, по врата, по върха на черепа. С цялата си нежност доволно притварят клепачи“.
„Кацнал на оградата кос – целият черен, с жълта човка и блеснал поглед. Погледнете го добре! Не е ли доволен, че е кос? Подскача по тревата, дебнейки червей – не изглежда ли изцяло погълнат от съществуването си? Ако ние самите бяхме така доволни от живота си, ежедневието ни със сигурност щеше да е по-леко.“
Както птиците не мислят за неизбежната смърт, така и ние не бива да го правим. Нужно е да загърбим миналото, да спрем да се измъчваме за допуснатите грешки. Не е необходимо да се тревожим за утрешния ден, защото бъдещето е несигурно събитие. Нека помислим за единствената от трите линии на времето, която има значение, а именно за настоящето. Време е да се насладим на настоящия миг, защото той е единственото нещо, което притежаваме.
„Защо да не бъдем поне малко като птиците – изцяло в настоящето, за да не умрем със сърце, изпълнено със съжаления?“
Съавторите на тази проникновена книга ни представят множество любопитни факти за птичия свят, но и ни напомнят горчивата истина за нашия променящ се свят, в който птиците са на път да изчезнат. „Кратка философия на птиците“ е не само съкровищница, изпълнена с житейски мъдрости, но и зов за опазване на многобройните видове птици, призив за защитаване на естествената им среда…
„Кигоубежище“, Иванета Иванова