Георги Цанков
„Бохемските места“. Какви са подобни книги – антипатриотични, анархистични? Нищо подобно. Изследователката Мариана Първанова е завършила история в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като журналист в БНР, във вестник „Новинар“, както и в „Дневен“ и „Седмичен“„Труд“, където публикува поредицата си от проучвания за известните български родове. Издателство „Изток – Запад“ представи увлекателните й разкази за интелектуалци, индустриалци, търговци, творци в три тома, общо около 1500 страници – страхотен принос към възкресяване на фалшифицираната от болшевиките история на българите. През 2017 г. издателство „Гутенберг“ ни поднесе 400-те страници на „Бохемските кафенета на соца“, безценно свидетелство за митични кътчета в столицата, убежище на свободно мислещите личности и за съпровождащите ги ченгета в култовите пространства на „Кристал“, „Кравай“, „Яйцето“, „Феята“, „Бразилия“, „Млечния бар“ на „Славейков“. Журналистката дава думата на Кирил Маричков и на Ириней Константинов, на Валентин Старчев и на рано напусналия ни актьор Стефан Илиев – Чечо.
Продължението на легендата ни поднася бургаското издателство „Знаци“ на Румяна Емануилиду, която – покрай художествените съкровища – ни дари и с богата панорама на духовността на крайморския град. Говорил съм за издигнатия от нея мавзолей от слова за величието на Бургаския театър, на режисьорите и на актьорите в него. Да припомням ли, че в началото на журналистическата си кариера Румяна направи страхотно изследване за трафика на хора до Великобритания, а през 2009 г. й беше присъдена престижната награда „Златен Феникс“ за разследваща журналистика. Със същия хъс се хвърли в дълбоките води на книгоиздаването, представи някои от емблематичните лица на творческия свят и на бургаския елит, даде думата на талантливи поети и белетристи. Тя издава стиховете и прозата на Керана Ангелова, сред откритията й са историческите романи на Кристофър Бъкстон, а най-новото й предизвикателство е книгата на Росен Методиев „Балетът в Бургас“.
Разприказвах се и отложих разговора за „продължението на легендата – „Бохемските места на соца. Бургас“. Просто ми се искаше да обясня представата си за „просветен патриотизъм“. Той няма нищо общо с удрящия се в гърдите балканец край басейна в обществената баня в центъра на Европата. Откривам го в автентичната атмосфера, изобразена в разказа на журналистката Първанова за Града на поетите, художниците, актьорите и музикантите. Кафе „Куба“, хотел „България“, сладкарница „Космос“, ресторант „Кокошките“, клуб „Ереван“, срещите с чешитите, площад „Тройката“, съкровищата по улица „Богориди“, изпълнените с вълнение и с носталгия разкази на композитора Стефан Диомов, на художника Стефан Иванов, на актьора Доси Досев, който сякаш не може да се отдели от морето, възкресяването на Христо Фотев и на Петя Дубарова, усещането на свободния Созополски въздух. Поетът и мимът Пейо Пантелеев казва: „Вероятно хората правят града, а не градът – хората“. А роденият в Пловдив поет Иван Теофилов изповядва: „Аз обичам да се олицетворявам с Бургас.“
От подобни книги се докосваме до истинския аромат на автентичната България, чужда на патриотарските лозунги, артистична, нерядко бохемска, но най-вече – човечна. Истинската съпротива срещу фанатизма и срещу фалша е съхранението на тези велики ценности, с които трябва да намерим начин да заразим и младите хора. Защото освен материалното благополучие, което не е маловажно, има и нещо друго – духовността, която не може да бъде интернационална, както я наричаха червените комисари, или глобалистична, каквато я е поръчала наднационалната монополистична върхушка… Духовността на един град може да включва космополитното, и това е чудесно, стига да не превръща пъстрите улици в глобалистична пустиня.
Затова се радвам на книгите, които интелигентно и непреднамерено ни запознават с натрупванията в националните култури.