Живка Иванова
Ирен Петрова, „Скъпа Лилит“, ИК „Знаци“ /2022/
Ако се опитам да сглобя образа на Лилит от литературните произведения, които са ми попадали, а те май са само три, ще се получи интересен и донякъде противоречив конгломерат от човешки и по-точно женски черти: при Жозе Сарамаго, който „редактира библейската история с присъщата си непочтителност“/Експрес/, Лилит е съблазнителката-господарка, от чиято похот и лепкаво от страст тяло никой пожелан мъж не може да се спаси; при Радко Пенев /“Грехът на Лилит“/ тя е не само съблазнителка, но най-вече отмъстителка за приложеното към нея насилие и загубата на детето си, а при Ирен Петрова Лилит е копнеж. Вечният копнеж на мъжа, да открие най-съблазнителната, готова да отговори на телесното му и духовно докосване жена, но също така и вечният копнеж на жената да се докосне само до онзи истински мъж с красива душа, който ще я приеме за равна – това за мен беше червената нишка в книгата.
Първото нещо, което впечатлява, когато отвориш книгата е, че Ирен Петрова е написала предговор! Къде сте срещали предговор от автора през последните 20, 30 или 40 години?! А аз обожавам да чета предговорите, особено онези написани от автора, чета ги веднъж преди и веднъж след като свърша книгата и ги намирам за най-важния ключ към разбирането на тази книга. Та, в този свой предговор Ирен обосновава своето желание да погледне на библейската история през погледа на Лилит! И го прави! Доказват го стилът на авторката, поетичен, завладяващ, изпълнен с фина еротика и скрито напрежение, мистичен и умението и да смесва сънища и действителност, митове и герои от различни религии и моменти на абсолютно отрезвяване за да докаже тезата си, че е необходимо да изживееш всичките препятствия, които са ти отредени, да се пречистиш хиляди пъти и дори като автор да оставиш героите си да заживеят самостоятелно, за да се докоснеш до любовта.
Още в началото Лилит заявява на своя любим: „Аз те измислям, а ти измисляш мен. И там някъде, в измисления от нас свят, се срещаме. Ти си най-изящното ми творение“. В непрекъснатия до края диалог между мъжа и жената, които се желаят, но не могат да се притежават, именно, да се притежават се крие противоречието в отношенията между хората, по-точно между половете:“…аз лежа гол пред теб, нямам нищо, зад което да се скрия. Само повтарям, че те искам.
Защо непрекъснато искаш? Защо поне веднъж не каза: давам?
Защото това, което искам, е равнозначно на това, което давам. Ласките, водещи ме до лудост, теб ще направят жена от плът и кръв, която не се срамува да стене в ръцете ми, освободила най-сетне всички свои задръжки.
Бих могла да ги взема тези ласки и да ги направя свои питомци. Но не ги вземам, оставям ти ги, защото ще имаш нужда от тях, когато жената от реалността позвъни на вратата ти.“
Лилит в книгата на Ирен Петрова е онзи библейски образ, който е осъден, заради неподчинението си на Адам и в негово лице на Бог да присъства като съблазнителка в сънищата на всички мъже, но никога да не познае истинската любов, но тя е надарена и със съвсем човешките състрадание, несигурност, съмнение, стремеж, с които е пълна реалността на едни междучовешки отношения. Авторката превежда своите герои през океан от чувства, възвишени и съвсем делнични, противопоставя слабостите им и силните им страни, сблъсква ги с какви ли не перипетии за да докажат своята същност, за да може накрая мъжът да възкликне: „Най-сетне открих жената в себе си, своята анима, половинката, която е оставала винаги в сянка и съм търсел вън, а е трябвало да е вътре. Сега тя е осветена, за да я видя ясно и да я призная пред самия себе си. Лилит, сега си свободна. Бидейки част от мен, ти си освободена от оковите на Бога и вече не си длъжна да странстваш из чуждите сънища. Вече не е нужно да носиш това древно име, време е да приемеш човешкото, личното си име. Надявам се само и ти да си ме открила в себе си и сега можем да бъдем две пълнокръвни и самостоятелни единици един с друг и един без друг.“
Красота, мистика, страст, ревност, жертвоготовност и най-чиста любов – всичко това съжителства в книгата на една съвсем млада, но мъдра авторка и е предпоставка за интересни, наситени с неочаквано бъдещи литературни пътеки. На добър път, Ирен!