По следите на един незавършен роман

Роза БОЯНОВА
„Далечината е в теб!…“ – с този цитат на задната корицата се подсказва идеята на романа, започнат от Борис Априлов и неговото продължение, написано от дъщеря му в наши дни.
Началото е датирано – 27 октомври, 1982 – Бояна II – 27 фев. 1983 – Бояна II. Страниците, написани на пишеща машина с нанесени редакции с химикал са номерирани до 12, там е отбелязано, че следва да се добави разказът „Деликатно настроение“ и последната е 23 стр.
Конкурсът за дописване на романа „Сляпо плаване“ от Борис Априлов е повод за тази книга, признава през януари 2017 Джина Василева – дъщеря на писателя. Посочена и дата на завършването – март 2017, София.
Брилантина – един от героите на романа, влиза още от първите изречения в едно „сладостно“ и романтично разказване за морето, мацките и хоризонтите.
Чистотата на палубата и каютите в яхтата „Ахасфер“, акостирала в пристанището на Мичурин, будят смут у Борис – главният герой на романа. Ахасфер – скитникът евреин – е псевдоним, с който авторът Борис Априлов пише за в. „Стършел“ и всички го наричат така – Ахо.
Яхтата тръгва в посока… „Няма посока!“ „Трийсет дни без брегове!“.
Внезапната поява на красавица на борда – самата Мерилин Монро – променя мъжете. Те всеки ден сменят чаршафите й с инициали ММ. Четири дни преди отплаването с яхтата ММ се явява на кея и заявява, че бяга от света. Скрита в хотел „България“ в Бургас, тя е с фалшив паспорт за 110 000 долара под името Кей Полинз.
„Тя го уби с красотата си, после го доунищожиха куфарите й.“ И авторът ни потапя в невероятна атмосфера в компанията на най-красивата жена на света.
Когато яхтата спира в река Ропотамо за гъби, комари нападат ММ и деформират лицето й с ухапвания:
„И като си помисля – забелязва отново Брилянтина, – че в Ропотамската гора сега хвърчат четири комара, току-що вечеряли с кръвта на Мерилин Монро!…
Има книги, чиито предистории са толкова вълнуващи, колкото и самата творба. И в случая е така. Книгата потвърждава отново, че въображението е основното градиво на всяко творчество. И ако то събуди и читателското въображение, трудът си е струвал.
След дълго търсене на старата яхта, дъщерята на писателя разказва как я открива в гробище за лодки – без мачта и платна. Созополското пристанище приютява „Ахасфер и чаткането на пишещата машина на очилатия летовник, за когото Светът е Красота и Романтика. И като върху шахматна дъска спомените и настоящето започват да се движат с фигурите на пешките, коня, царицата. И животът се разкъсва на две галактики – ДОСЕГА И ОТСЕГА НАТАТЪК.
Героите в романа са с истинските си имена, превръщат го в спомен, в пътепис по стъпките на любимия баща. Авторката навлиза в неговия Свят и го вижда с други очи:
„Бях първо удивена? Смутена? Възхитена? И невярваща.“
Романът е пътуване във времето, в спомените, но и в творческия свят на баща й, пътуване към свободата – по-ясна и истинска във времето на несвобода, в бягството, а сега и в завръщането – там, където тя е родена.
В края на книгата са поместени биографичен разказ за Борис Априлов от Петър Незнакомов и „Наръчник за четене на моите текстове“ от авторката Джина Василева.
Джина Василева „Сляпо плаване“ Незавършен роман от Борис Априлов
Издателство „Джина“, София 2017, Издателство „Знаци“, Бургас, 2017