Николай Искъров

Марин Бодаков: Николай Искъров е един от значимите поети на близкото минало. Неговият рязко приключил житейски път ни лиши от голям творец с мощна и същевременно много деликатна метафорика, с висока литературна мяра. В стихотворенията на Искъров чуваме едно доблестно мъжко "ние", което стои на прага на новостта и промяната, но започва да усеща тяхната невъзможност. Затова Искъров се връща в образността на детството и момчешките времена на предвкусване на света. Изобилните и уютни природни красоти омекотяват сблъсъка на лирическия аз със света, облагородяват сблъсъците с него и с неговото приемане. Разговорните интонации вливат още живот в стихотворенията на Искъров, надделяли над условностите на Прехода. Те са важен знак за моралното и естетическото състояние на българската поезия в последните години на XX век - и образованата публика трябва да си ги припомни в едно ново издание. Младите хора в България трябва да имат достъп до силните имена на съвременната българска литература.