Илеана Стоянова

Да чета тази антология на глас, като чужденец, вкусвайки всяка следваща дума, всяка следваща нова строфа, която допълва предната в ритъм, ехо и полурима, е също като да гледам и слушам морето – движението му, въздигането и падането му, видимите и невидимите му опасности от подводни течения, гигантски вълни, любовната му милувка към брега и постоянно сменящите се перспективи. Читателят ще изпита удоволствие от необятният диапазон на стиховете на Илеана Стоянова. Тя се движи ефирно леко между различните поетически стилове – мистерията на англосаксонските загадки, прецизността на японското хайку, лириката на най-добрите романтични поети и домашния реализъм, който само една жена може да изпита. Стиховете й могат да бъдат и прости, и комплексни, но за мен най-яркото изявление за нещата, най-важното в живота, би могло да се открие в един неин стих от 13 реда – „Ако знаех”: Ако знаех, че всичко се побира само в две думи – ……… ……. Обичах – Живях. Кристофър Бъкстон