BaxtonНякои мисли върху поезия в превод, провокирани от едно вълнуващо и ново развитие – публикацията на двама съвременни американски поети в превод на български от издателството на Румяна Емануилиду – Знаци

Луната и морето, гората и планината бележат времето с пропасти и изоставени, разрушени къщи. Те са фона на стотици синоними за загуба, мъка и отчуждение, представени в рима. Това е поезия, която е безкрайно романтична, силно символична, запътила се към трудно проницаем абстракционизъм.

Този тип поезия е трудна за превод!

Още от времето на Уитман, Американската поезия е здраво заземена към демокрацията на предметите и усещането, че дори зад ъгъла, по щандовете в супермаркета, между консервите от домати и пакетите замразен грах се появява изненадващото осъзнаване на някаква почти неосезаема истина. Най-добрата американска поезия е ясно разбираема – събуждането на образите на преживяното идва от мястото им на страницата. Думите са предмети. Изреченията заковават преживяното. От това се ражда обезоръжаваща липса на претенциозност. Прочети ме, покани ме в твоя ум, прави с мен каквото щеш!

В класическата българска поезия, Вапцаров достига тази безпристрастност в събуждането на чувства и спомени за това, как пролетта влиза в завода. Христо Фотев влиза в морето в Бургас и за момент се чувства пречистен. Атанас Далчев представя опустошението на изоставената къща чрез избора на специфични предмети. Маргарита Пекова ни представя ирониите на човешката страст чрез всекидневни случки – скачайки в трамвая или като къса листенцата на цвете. Тези поети се превеждат лесно.

Катя Стойкова Клемер, Манол Пейков, Христина Керанова са в предните редици на преводачите, които ни доставят най-добрата американска поезия в България. Тази година, Катя Клемер всъщност доведе двама истински американски поети на посещението си тук: Сесилия Уолок и Клинт Маргрейв. Публиката на няколко места в България имаше удоволствието да чуе тези поети да четат поезията си на английски и бяха пленени от българският им превод. Самата Катерина Клемер е значителна поетеса, работеща и с двата езика и веща преводачка. Нейните постижения относно прокламирането и публикуването на българската поезия в Америка трябва да бъдат ценени. Манол Пейков неотдавана публикува неговият отличен превод на е. е. къмингс – истински заслужаващ продукт на любов.

И публикацията на преводите на Христина Керанова на двамата американски поети Били Колинс и Стивън Дън е вълнуващо ново развитие в издаването на поезия в България. Новото начинание на Румяна Емануилиду в Издателска Къща „Знаци”е да публикува двуезични издания, които дават на всеки читател, знаещ и двата езика възможността да се радва на оригинала, да се опиянява от чудесният превод и да се топли в тази ничия земя на възможностите, която съществува на границата между езиците.

И Били Колинс и Стивън Дън са застопорили крака в ежедневието. Разбираеми, елегантно формирани редове водят читателя до изненадващото усещане, че откритието е възможно. Ето как Били Колинс дефинира разликата между домашен гост, писател и поет: „ Поета е повече някой, който се е появил. Знаеш – врата се отваря и ето го поета. Той казва нещо,…затваря вратата и излиза…”

За мен, тази прозрачност е есенцията на добрата, преведима поезия.

Кристофър Бъсктон – писател и преводач

Превод – Ани Бъсктон

Related Projects